Славяни. Словените. Славени. Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције
Реклама. ООО «ЛитРес», ИНН: 7719571260.
Оглавление
Андрей Тихомиров. Славяни. Словените. Славени. Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције
Български език
Формирането на славянските народи
Развитие на славянски език
Използвана литература
Македонски јазик
Формирање на словенските народи
Развој на словенски јазик
Користена литература
Српски језик
Формирање славенских народа
Развој славенског језика
Коришћена литература
Отрывок из книги
Славянските народи са базирани на славянски езици, които принадлежат към индоевропейското езиково семейство. Съвременните славяни се делят на 3 групи: източни, южни и западни. Белоруси, руснаци и украинци принадлежат на изток, българи, босненци, македонци, сърби, словенци, хървати и черногорци на юг, кашубии (етническата група на поляците, които обитават част от Полша Померания – Кашубия), лужанци, поляци, словаци и чехи. Сега това са държавите, в които по-голямата част от горните славянски народи са: Беларус, Русия, Украйна, България, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна гора, Полша, Словакия и Чехия. Лужичани (лузийски сърби, сорби, венди) живеят в източна Германия.
В момента славянските народи са разпространени в големи области от Източна и Централна Европа, Балканския полуостров, Сибир и Далечния Изток. Територията на разпространението им през историята се е променила значително. Това важи особено за руснаците. В някои области на Европа славянските народи се асимилират и изчезват. Така беше например в Източна Германия, чиято съвременна топонимия свидетелства за древнославянското население на Бранденбург, Мекленбург, Саксония и други съседни региони. Още през 18 век. Славянската реч е запазена в Елба (Славянска Лаба) в квартал Люхов на река Йетц. Текстовете от края на 17 – началото на XVIII век ни позволяват да съдим за езика на Лабаб.
.....
Селища са открити през 70-те – 80-те години. XX век Един от първите открити археологически комплекси е древно селище на река Синтащи (приток на Тобол), поради което самото селище е кръстено на река Южен Урал. Скоро след откриването на други градове археолозите започват да използват термина “култура Синтаща”. Тази “държава” се намира в Челябинска област, Оренбургска област, Башкортостан и Северен Казахстан. Градовете са разположени на територията с диаметър 350 км.
Всички населени места са обединени от подобен тип структура, организация на градската инфраструктура, строителни материали и време на съществуване. Както и същата топографска логика. Укрепленията са ясно видими на въздушни снимки. След 4000 години скелетите на градовете ясно се появяват на фона на природния пейзаж, разораните ниви. Идва съзнанието за уменията на инженерите, които са проектирали и създавали такива системни градове. Самите градове бяха най-подходящи за живот. Първо, те осигуриха защита от външни врагове, и второ, в градовете бяха направени помещения за живота и работата на занаятчии, седлачи, грънчари и металурзи. Вътре в градовете има бурена канализация, която отвежда вода от населеното място. В близост до градовете бяха организирани погребения, изградени са кошари за животни. Всички укрепени селища са направени в три различни форми: кръгла (8—9 броя); овални (около 5); правоъгълна (около 11). Терминът “държава” характеризира по подходящ начин това местоположение на градовете. В допълнение към факта, че всички укрепени селища са построени на компактна територия едновременно, в същия стил и с помощта на едни и същи инженерни решения, се виждат подобни материали, други обединяващи свойства.
.....