Читать книгу Книгата на пророк Малахия – научен коментар на текста - Андрей Тихомиров - Страница 1

След всеки стих в скоби е даден научен коментар.

Глава 1

1 Пророческото слово на Господ към Израел чрез Малахия. (Свещениците-хипнотизатори „излъчват“ чрез Малахия, но самата дума е общоприето; на иврит „малеахи“ означава „пратеник, ангел“).

2 Аз те възлюбих, казва Господ. И вие казвате: „По какви начини си показал любовта си към нас?“ „Не е ли Исав брат на Яков?“ казва Господ; и все пак аз обичах Яков, (Авторът засяга важни и наболели проблеми на обществото от онова време в книгата. Той започва с проблема за отношението на Яхве към неговия народ. Пророците многократно са твърдяли, че Яхве обича жителите на Юдея, но как Бог доказа това? как се проявява неговата любов? Къде е царството на изобилието и радостта, предсказано от пророците? Юда все още преминава през трудни времена под игото на потисници).

3 И той намрази Исав и предаде планините му на запустение и владенията му на чакалите в пустинята. (Исав в Библията е братът на Яков и легендарният прародител на народа на Едом).

4 Ако Едом каже: „Разорени сме, но ще възстановим това, което беше унищожено“, тогава Господ на Силите казва: „Те ще строят, но Аз ще разруша“, и те ще бъдат наречени нечестив регион, народ, срещу когото Господ се гневи до века. (По това време Едом преживя опустошително нашествие на арабите, което не засегна Юдея и пророкът цитира това като доказателство, предполагаемо, за любовта на Яхве към неговия народ).

5 И очите ти ще видят това и ще кажеш: Велик е Господ над пределите на Израил! (Юда оцеля и трябва да благодари на Бог; хитрите, всезнаещи свещеници използваха тези събития като демонстрация на въображаемото всемогъщество на Яхве).

6 Синът почита баща си и слугата – господаря си; ако съм баща, тогава къде е уважението към Мен? и ако Аз съм Господ, тогава къде е благоговението към Мен? казва Господ на Силите към вас, свещеници, които осквернявате името Ми. Казвате: „Как да позорим Твоето име?“ (Къде е тази благодарност? Къде е уважението? Дори Божиите служители, свещениците, са го загубили).

7 Принасяте нечист хляб на олтара Ми и казвате: „Как да Те позорим?“ – Като казва: „Господната трапеза не е достойна за уважение“. (Свещениците на юдаизма изискват уважително отношение).

8 И когато жертвате нещо на сляпо, не е ли лошо? или когато водиш куция и болен, това не е ли лошо? Предложете това на своя принц; Ще бъде ли доволен от вас и ще ви приеме ли благосклонно? казва Господ на Силите. (В еврейския оригинал има думата “pekha” и това е асирийско-персийската титла на управител, сатрап, която се използва сред древните евреи).

9 Затова молете се на Бога да се смили над нас; и когато такива неща идват от вашите ръце, може ли Той да ви приеме милостиво? казва Господ на Силите. (Изказванията на т.нар. „Господ на Силите” разкриват изключително егоистичната, крайно екстремистка позиция на върховете на юдейското духовенство, което изисква най-уважително отношение към себе си).

10 По-добре би било някой от вас да заключи вратите, за да не държат напразно огън върху олтара Ми. Нямам благоволение към вас, казва Господ на Силите, и приносът от ръцете ви не Ми е угоден. (Този така наречен „Господ на Силите“ е много капризен).

11 Защото от изток на слънцето до запад името ми ще бъде велико между народите и на всяко място ще принасят тамян на името ми, чиста жертва; Името Ми ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите. (Висшето духовенство предпочита да яде само „чисти“ храни, тоест не болни или осакатени животни).

12 Но вие го хулите, като казвате: Господната трапеза не е достойна за почит и доходът от нея е храна без стойност. (Жреците на Яхве изразиха недоволство. Неспособен да преодолее негодуванието си, Яхве, точно като обиден човек, отново повтаря неуважителните думи на слугите си, хулейки името му).

13 И вие казвате: „Това е толкова много работа!“ и вие го презирате, казва Господ на Силите, и предлагате откраднати, куци и болни неща и носите подаръци от зърно от същото естество: мога ли да приема това от ръцете ви с благодат? казва Господ. (Висшето духовенство предпочита да яде само „чисти“ храни, тоест не болни или осакатени животни).