Pastr svjat
Реклама. ООО «ЛитРес», ИНН: 7719571260.
Оглавление
Ivan Vazov. Pastr svjat
Иван Вазов. ПЪСТЪР СВЯТ
Капят листата
Една българка
I. След обяд на 20 май 1876 г. ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан…
II. Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро на манастира…
III. Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир
IV. Баба Илийца тръгна из нощта за към Искъра, зад който я чакаше сега бунтовникът…
V. Тука Искърът, излязъл от скалисто гърло, разлива се широко и тече между ниски полегати брегове…
VI. Тая сутрин майското слънце се показа радостно от чистото небе, няколко дена все облачно и дъждовно…
Павле Фертигът
От оралото до урата
I. Известният столичен доктор М., изряден хирург и ловец, и добър разказвач, ми разказа следното…
II. Подир три години нещо един разсилен ми донесе едно служебно писмо
III. Срещнах Стоичка аз трети път
IV. Минаха, не помня, две или три години и Стоичка не срещнах в София…
V. А случи ми се, та след време минах покрай Горни Богров…
След двайсет години
Наум
Първите дни на свободата
Звездата
Един кът на покой и забрава
В градината на музите
Дъщерята на Пилата
Изпъденият марш
В електрическия трамвай
Урок
Война въз едни одър
Под есенните лъчи
Инвалид
Тъмен герой
I. Ненко се върна късно у тях си…
II. И наистина тежко беше положението на тоя човек…
III. Щом забелязаха, че баща им излезе, децата шумно се втурнаха вътре при майка си с по комат в ръце…
IV. Новата служба, колкото и да не беше по сърце и по характера на Ненка, намери в него разбран и деятелен изпълнител…
V. Третият месец от служенето му, а той беше август 1886 год…
VI. На сутрешния ден в участъка ставаше весел разговор между стражарите…
Улица "Братиано"
Велик син
Ah, Excellence
I. Доктор М. запали изгасналото си цигаро и като прекъсна шумния разговор, обърна се внезапно към г. Д*** и каза…
II. – Историята се отнася към онова блажено време, когато и аз по велението на боговете бях голям човек, тоест министър…
III. Когато се озовах на улицата, усетих, че главата ми пращеше…
IV. След десетчасово пътуване из цветущи предели, аз пристигнах по тъмно в знаменития лечебен град…
V. Аз останах почти гол…
VI. Сутринта докторът прегледа внимателно анализата, която му подадох – тя бе написана на немски – и лицето му доби сериозен вид…
VII. Къде двайсетия ден един от слугите на гостилницата почука на вратата, влезе в стаята ми, поклони се почтително както никога и ми каза…
VIII. Същия ден още аз пратих в плик на доктора Л. едно снопче фиоринти…
Сливница
В зоологическата градина
Тотка
I. Влакът напусна станцията Вакарел и продължи пътя си, като трепереше и гърмеше към София…
II. Тотка Танчова беше сега двайсет и две годишна девойка, русокоса, с бяло, кръгло лице…
III. Половин година мина…
IV. Луната осветляваше през листнатата мрежа на акациите част от алеите на Градската градина…
V. Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка, една до друга с Козачевата…
VI. Мила мале!
VII. Баба Велика седеше в стаята си до прозореца с цветята и четеше…
VIII. Дойде Петровден…
Епоха – кърмачка на велики хора
Сладкодумен гост на държавната трапеза
I. Бирарията "Червен рак" беше пълна с народ и тая вечер…
II. Бирарията беше доста опустяла през това време…
III. Сутринта, точно в девет часа, Жоржу се намираше в канцеларията при писмения стол…
IV. Балът беше в разгара си…
V. Аврамов потегли Балтова за ръка и излязоха в буфетя
Отрывок из книги
Шумата на акациите, пожълтяла и посърнала, тъжно висеше по клоните, тихо полюшвана от диханието на есенния ветрец; тополите, ошмулени вече, бялокорите брези, пламнали в златна премяна, къдравите туи с повяхнала зеленина, тъмнозелените ели, чеда на усоите, върховете и студовете, стърчаха мълчаливо на излинелите моравки; редки птици в листака фърляха къси и звънливи нотки в тишината на самотията, сякаш казваха сбогом на нещо си, което е било и го няма вече, на изчезналия шумак и сенки, на сладкия шепот на зефирите, на топлите лучи, които съгрявали крилата им и любовта им.
Аз минах замислен из криволите на безмълвните алеи, между позлатения и прореден листак, който пропущаше сега погледа в дълбочините на градината, също така пожълтели и прозрачни, осиротели от дриадите си, отгатвани по-преди от въображението в зелената таинственост на шубрачките, и дойдох до езерцето, окръжено с венец тъмнозелени ели и бели брези със златни листа.
.....
Тя понижи глас и продума:
– Има едно нещо да ти обадя… Нали сме христиени…
.....