Реклама. ООО «ЛитРес», ИНН: 7719571260.
Изкуството да започнеш отначало. Пътешествие към твоето ново «Аз»
Концепция и Основна Идея
Въведение: Празният лист не е празен
Част I: Признаването на края
Глава 1: Когато картата вече не важи
Глава 2: Симфонията на загубата: Позволи си да чувстваш
Глава 3: Митът за «затварянето на страницата»
Част II: Навигация в пустотата
Глава 4: Уютът на несигурността
Глава 5: Да свалиш старата кожа: Кой съм аз сега?
Глава 6: Компасът на твоите ценности
Част III: Чертежът на новата зора
Глава 7: Архитект на бъдещето си: Силата на намерението
Глава 8: Първият замах на четката: Магията на малките стъпки
Глава 9: Изграждане на подпорното скеле: Новата ти общност
Глава 10: Устойчивият творец: Какво да правим, когато се появят старите демони
Глава 11: Вечно развиващият се шедьовър
Заключение: Твоите златни белези
От Автора
Животът не е права линия, а поредица от краища и нови начала. Всеки от нас се сблъсква с моменти, в които познатият свят се разпада – край на връзка, загуба на работа, провал на проект, здравословна криза или просто усещането, че сме изгубили пътя. Тази книга не е за това как да «забравим миналото» или да «се върнем към старото си аз». Тя е за това как да приемем края като необходима част от пътя и да използваме пепелта от миналото, за да изваем нещо ново, по-силно и по-автентично.
Основната метафора на книгата е Кинцуги – японското изкуство да се поправят счупени керамични съдове със злато. Философията зад него е, че пукнатините и поправките не са нещо, което трябва да се крие, а са част от историята на предмета и го правят по-красив и уникален. По същия начин, нашите «счупвания» и белези могат да се превърнат в източник на сила, мъдрост и красота.
.....
Твоята задача в този момент не е да композираш нова музика. Не е да поправяш счупените инструменти. Не е да заглушаваш кресчендото.
Твоята единствена задача е да седнеш на първия ред, да затвориш очи и да позволиш на симфонията на загубата да прозвучи. Да чуеш всяка нотка – фалшива или хармонична. Да усетиш вибрацията на всяка емоция, без да я осъждаш, без да се опитваш да я промениш. Да позволиш на сълзите да потекат под звуците на виолончелото. Да стиснеш юмруци с гневния рев на тромпетите. Да потънеш в тишината с тъжната песен на флейтата.
.....