Читать книгу Стихия - Татьяна Желтенко - Страница 2

Тетрадь первая
«Утро…»

Оглавление

Утро

Сумерки.

Вокзал.

Всё сказано. Уходи.

Свинцовые плечи расправив

Кину: « Пока…»

А не досказано

«Навсегда!»


1987

Стихия

Подняться наверх