Читать книгу Една Вълшебна Коледа - A. C. Meyer - Страница 8

Първа

В измерение, което беше отвъд човешкото разбиране, имаше същества от светлина, които запазваха реда във вселената. Те притежаваха неразрушими сили, отразяваха източника на всички добродетели и предаваха цялата си мъдрост на низшите същества, насочвайки хората в техните мисии. Те отговаряха за премахването на препятствията, които пречеха на изпълнението на Божиите заповеди, отблъскваха злите духове, които обсаждаха хората, за да ги отклонят от техния път и по този начин опазваха създанията и реда на Божественото провидение. Те бяха много важни същества, защото имаха способността да предават знанието и божествената енергия. Потопени в Божията сила, тези просветлени същества често изливаха благословии от небето под формата на чудеса.

Очевидно, Габриела беше от тези същества. Докато слушаше Анджела, един от настойниците ѝ и нейн съветник, изрече името ѝ, а тя се запита: Какво съм направила този път?

– Здравейте? – отговори тя, някак си питайки, несигурна за това какво иска настойникът от нея. От пристигането си там, Габриела бе сменила няколко настойници, но все още не бе успяла да придобие достатъчно умения, за да се придвижи на по-високо ниво. Всеки път, когато имаше възможност да подложи всичко научено на проверка, нещо се случваше и нещата се объркваха. Това е, което се случи последния път. Тя се забърка в голяма бъркотия, когато поради незначителен проблем с езика, тя предизвика инцидент, който доведе до това една улица да бъде покрита с тон шоколад, изтекъл от фабрика в Германия. На Земята вестниците съобщиха, че е било по вина на малък технически дефект, но тя, Анджела и всички други ангели и настойници знаеха кой е истинският виновник. Дори и днес, въпреки че бяха минали няколко седмици, Габриела все още се изчервяваше от срам, когато срещнеше Великия Пазител.

– Хайде, скъпа моя – мекия глас на Анджела я подкани и тя отиде на масата си.

Габриела се приближи със страхопочитание, както правеше всеки път, когато влизаше в стаята на един от настойниците, но старата жена ѝ отвори с тази усмивка, която имаше силата да успокои всички ангели, от най-малките до най-възрастните като нея. Ярко сините ѝ очи я наблюдаваха с обич и тя направи знак на момичето да се приближи.

Тя се усмихна, а Анджела кимна, докато дръпна букла от късата си коса, дълга до брадичката и толкова бяла, че изглеждаше като облак, зад ухото. Габриела мислеше, че е невероятно как изглеждаше толкова млада, въпреки косата, която блестеше като ореол.

– Имам мисия за теб, млада госпожице – каза тя, и изразът ѝ беше сериозен за първи път.

– Ах, наистина ли? – попита Габриела, докато завиваше кичур руса коса на върха на пръста си, почувствала се вече нервна от тежестта на отговорността.

– Естествено – промълви тя, докато въртеше очи, сякаш разпитът беше напълно ненужен. Което имаше логика, тъй като като чирак, тя не трябва да се съмнява, когато един настойник и каже, че има задача за нея.

Надявам се да не включва сладки от какъвто и да, е вид, помисли си тя.

– Добре – промълви тя, като си размени краката.

– Боя се, миля моя, че това е една изключително специална мисия. След последните събития, Великият Пазител беше решен да те понижи на помощна позиция, но успях да го убедя да ти даде още един шанс. – Последен – подчерта тя.

Младата жена потръпна от думите и почувства как очите ѝ се напълниха със сълзи. Да бъдеш повишен в чирак беше голямо постижение, а да те понижат в помощната позиция би било най-големия позор, който един ангел можеше да получи в царството небесно. Това беше като да подпише удостоверение за неработоспособност и всички, без изключение, да знаят, че тя не е оправдала грижите на своите наставници и настойници.

– Но... но... – започна тя, но настойникът вдигна показалеца си, което я накара да млъкне веднага.

– Ти имаш сладко и чисто сърце, Габриела, a аз вярвам в потенциала ти. Освен това момичетата трябва да си помагаме, нали? – Тя премигна и се усмихна. – Знам, че имаш... някои трудности, скъпа, но се нуждая от пълната ти отдаденост на тази мисия.

Полагайки ръка върху гръдния си кош Габриела почувства как сърцето ѝ потъва. В същото време, беше голяма чест да имаш доверието на настойника си. Беше повод за съжаление да се знае, че това е последният ѝ шанс да докаже, че е достойна да се придвижи напред.

Анджела се изправи, хвана я за ръка и я отведе до големия екран от другата страна на стаята. Натисна няколко бутона, екранът светна и се появи красиво място. Марчела, най-добрата приятелка на Габриела там и която наскоро бе повишена заради успешно изпълнена мисия – ѝ разказа за това оборудване. То е свързано със Земята и предава всичко, което се случи там в реално време. И беше невероятно! Това беше първият път, когато Габриела имаше контакт с оборудването и беше възхитена.

– Какво красиво място...– промълви тя, докато гледаше осветения град. Изведнъж тя забеляза, вилите в колониален стил и тръпка от ужас достигна до основата на тялото ѝ. – Ще трябва ли отново да се справям с германците? – попита тя, разтревожена. – Но поради езика...

Анджела вдигна ръка, прекъсвайки Габриела.

– Това място се нарича Грамадо. То е в южната част на Бразилия.

– О – проговори тя, гледайки назад към екрана. – И какво трябва да направя този път?

Настойникът погледна в нейната посока, наблюдавайки я отблизо.

– За разлика от другите пъти, ще трябва да отидеш там.

Тя отвори устата си в едно голямо О. Габриела, никога не бе напускала царството небесно заради мисия. Никога никога. Всичките ѝ мисии бяха изпълнявани от разстояние и, като си помисли за това, тя подозираше, че може би поради тази причина те не се получиха много добре.

– Ето защо това е голяма мисия, скъпа – каза Анджела и насочи цялото си внимание към нея. – Твоята мисия е да поправиш едно разбитото сърце.

– Любовна история? – Попита младата жена. Тя обичаше случаите, свързани с романтика. Беше толкова красиво да види двойките щастливи до края на живота им!

– Всъщност, не. Това е... хъм... общ случай.

– Добре – промълви тя, като се окуражаваше да продължи, въпреки че не знаеше какво... може да представлява един...общ... случай.

– Ще бъдеш пренесена там и ще трябва да взаимодействаш с хората – каза тя, а очите на младата жена се разшириха. – Ще прекараш време със Самуел и ще му помогнеш да излекува сърцето си.

– Но как... как... ще направя това?

– Ще разбереш, когато стигнеш там – каза тя, запазвайки мистерията. Но преди Габриела да има шанс да протестира, Анджела продължи – но, скъпа моя, много е важно да не забравяш три неща: никой не може да знае, че си от тук, нито нещо свързано с нас; трябва да завършиш мисията си до Бъдни вечер. Когато часовника удари полунощ, времето ти на Земята приключва.

Тя кимна, чувствайки се шокирана.

– И третото и най-важно: когато си в човешка форма, като тях, свободната ти воля ще ръководи съдбата ти. Остани съсредоточена върху мисията и бъди внимателна с изборите, които правиш.

– Ще ми помага ли някой? И откъде да знам кой е този Самуел? Объркана съм, Анджела. И...

Още веднъж, настойникът я прекъсна.

– Всичко ще бъде изяснено, когато си там. И когато имаш нужда от мен, ще намериш отговорите на въпросите си в чистотата на дете. Сега си върви, скъпа. Ще се видим на Коледа.

И с щракане на пръстите на нейния съветник, светът, който тя познаваше, изчезна.