Читать книгу Как Да Сбъднем Лесно Всяко Желание - Berardino Nardella, Берардино Нарделла - Страница 6

Желанието е средата на живота.

Безразличието е средата на смъртта.

Халил Джубран

Какво означава да желаеш нещо?

В речниците намираме дефиниции като: силно желание да се притежава или да се направи нещо, което носи удоволствие и удовлетворение, чувство на липса на необходимости във физически и духовен аспект; интензивно чувство, което кара да се търси притежаването, постигането или изпълнението на това, което може да задоволи собствената физическа или духовна потребност; чувство на силен стремеж или очакване за притежание, или за постигане на това, което се чувства, че е подходящо за собствените нужди или вкусове, потребности, изисквания.

Следовеателно да желаеш нещо представлява пряко напрежение насочено към постигането на обекта на желание и, ако тази двежеща сила достигне целта си, резултатът е чувство на удовлетворение и наслада, в противен случай може да се появят чувство на болка и безсилие.

Но откъде възниква желанието? Какво представлява точно?

Етимологията на думата желая, е доста интересна и както често се случва разкрива дълбокия си смисъл.

Думата желание (desiderio) от латински, е съставена от частицата de и съществителното sidera; de - може да има стойност на отстраняване, отдалечаване, отсъствие, докато sidera е множествено число на sidus, или звезда.

Следoвателно може да се каже, че желанието означава "преставам да виждам звездите" или "установявам липса на звезди".

Желанието, следователно, е липса на звезди, липса на посока, която води неизбежно до това да се чувстваш изгубен, дезориентиран и може би дори в затруднено положение.

Ето защо желанието съдържа в себе си известно количество болка, защото възниква от „едно празнота“, а дълбочината на тази празнота определя интензивността на тази болка.

По този начин желанието е обременено с надежда, със стремеж към това, което считаме за липсващо и въпреки това чувстваме като вечe присъстващо в живота ни, тоест не само отсъствието, а също и присъствието е част от желанието.

В действителност, частицата de има също така и интензивна стойност, следователно de-siderare, е възможно да означава и „гледам звездите с внимание“ с настойчивост, очаквайки и надявайки се на нещо.

Хората винаги са знаели или вярвали, че са под влиянието някаква трансцендентна сила, божествена, тази на звездите. Вярване, което дори и днес малко или много (макар че тук не можем да го приемаме извън темата), съществуват хора, които вярват в хороскопи и мислят, че характера и предпочитанията на човек зависят от съзвездията.

Етимологичният речник на италианския език дава като буквално и първоначално значение на думата “преставам да гледам звездите с благопожелателна цел“, за Пианиджани “откъсвам поглед от звездите, по подразбиране от пожеланията“, и по този начин от добрите предзнаменования, предложената етимология от Кардинали Борели: от „de-sum”, лишен съм, липсвам.

“Desiderantes” са се наричали войниците, които са чакали бойните си другари да се върнат след битка.

Да чакаш другаря си, който не идва, означава очакване, желание да го видиш отново и да го прегърнеш, и изразява дори известна тревога поради липсата му.

Следователно, може да приемем, че терминът de-siderio може да означава дори „стоя под звездите и чакам“ .

Не случайно, в латинския частицата “de” има също и усилваща стойност, а не само на отдалечаване като предлог и от тук произлиза израза гледам звездите, или характерната падаща звезда, надявайки се на нещо.

Коренът на глагола desiderare (желая) се среща и в „considerarе“, който означава изследвам, гледам внимателно, считам, отразявам, обмислям.

Произходът е много близък, тук sidera се свързва с “cum”, което означава „наблюдавам звездите“ , за да се отправи пожелание към тях.

Точно това се случва в хороскопа, неща като „луната ми съдейства, ето защо мога...“ или пък „това съзвездие е в тази позиция на небето следователно...“, всичко това е con-siderare, противно на него de-siderare излиза извън тези рамки, „искам това дори и небето да не е благоприятно“.

Няма симетрия, но при съществителното: на desiderio (желание) съответства considerazione (внимание), където суфиксът –zione дава на думата не толкова статично значение на съзерцание, а на действие.

От току-що споменатите значения на думата желание, излиза че желанието носи в себе си едно отсъствие и едно присъствие; поражда се от отсъствието на нещо, точно поради което

се желае, в такава степен, че да присъства в самият акт на желание.

Желанието е това, което ни определя по същество, това което ни води и ни привлича, това което ни дава възможност да гледаме към звездите внимателно, за да намерим маршрута, и да знаем, че това което желаем ни показва пътя, който да следваме.

Парадоксалното е, че при желанието, може да стане без значение или с почти никакво достигането до обекта на желанието, това което има значение е актът на желание в теб самия, защото това е един вид енергия, която се е самовъзпроизвела и нараства, давайки посока на човека.

Желанието всъщност, има своя цел, иска да си проправи собствен път. Пътят, който всеки от нас трябва да измине, за да достигне до обекта на желанието си, но накрая не е важен върха на планината, а пътят, който е изминал. Алпинистът ще изпита огромно удоволствие, когато достигне върха, но това удоволствие ще бъде пропорционално на изкачването, което е трябвало да направи, на умората, която изпитва

на препятствията, които е успял да преодолее, на това, че е успял да надхвърли това, което си е мислел, че може да направи.

Това, което е важно, е да се желае, защото обектът на желание вече пристъства в акта на желанието, на желания предмет и само благодарение на това желание е съществувал и съществува пътя, и в този смисъл желанието ни кара да се движим от настоящото ни положение към това, което желаем, като се превръща в нашата задвижваща сила.

Този път, който желанието ни кара да изминем, тъй като над страховете и опасенията осъзнаваме защо искаме някои неща (всъщност да знаем каква е причината за това желание), ни води към опознаване на онази част от нас, която е създала желанието.

„Ако знаеш защо го искаш, ще намериш и начин да го постигнеш.“

Желанието е тясно свързано с действието да го постигнеш, да го видиш сбъднато. Немислимо е да има действие, когато липсва цел, а също така е немислимо да има цел без желание.

Следователно да желаем, показва, че очакваме нещо, което искаме да се случи, и което ни липсва, и че ние се поставяме в състояние на очакване, което отваря безкрайни пространства пред нас.

С акта на желание ние скъсяваме дистанцията между нас и събитието, въпреки че е огромна, така че ние метафорично имаме един път, маршрут, но ние възрастните сме скъсили този път, заедно с пространството и времето, като правим желанията точни, конкретни, които бързо да ни задоволят. Превърнали сме тази пътека на надежди, пълна с емоции в очакване на неизвестното, в една лесна магистрала, по която да се движим, където изходите са вече програмирани от нас.

Желанието е „да бъдеш“, докато нуждата е „да имаш“.

Желанието също е и проектирано, обмислено, отлежало във времето, за да се намерят решения, начини и ако не научите ума си на търпение, ще бъдете поробени от парите, успехите, властта, славата, удоволствията.

По този начин не запазваме място и пространство за желанията, за да усетим и да си представим едно все по-очарователно бъдеще, не виждаме възможностите, които животът ни предлага, затворени сме в себе си и си мислим, че бягаме бързо, за да имаме всичко и то незабавно, за да се окажем после реално с нищо насреща.

За да се придвижваме напред в живота, е необходимо да направим няколко крачки назад, тоест, за да си поемем дъх за пътешествието, да позволявим на ума си да почине малко, за да се възстанови.

Така че, какво решаваме? Ще дадем пространство на нашето въображение и ще се върнем да летим на крилете му, както правехме като деца, когато светът сякаш беше в ръцете ни, когато всичко беше постижимо и всяка роля и всяка цел ни изненадваше, знаеше как да ни изненада?

В моментите, в които успяваме да останем сами със себе си и да си се представим различни, в различни ситуации и контексти, дали след това сме имали смелостта да повярваме, че можем да постигнем тези мечти?

Така че, в крайна сметка да желаеш, означава да живееш, и е толкова полезно за собственото физическо равновесие, умствено и духовно.

Достигнали сме до степен толкова хора да считат „желая“ (и тук използвам и двата глагола “sidera" [1]) като нещо, което не трябва да се върши, нещо срамно, за което не си струва да отделиш време нито усилия или направо, нещо, което не си заслужава, и това защото от детството ни ние сме научили от своите най-общо наречени несполуки, да спрем да мечтаем, да считаме, че всико това е едно глупаво и опасно занимание.

Представяме си, но създаваме горчивина от невъзможността за осъществяване и в действителност подценяваме желанието, а това прави живота ни лош, създава ни трудности и болести, разрушава нашата креативност.

Ставаме слепи и глухи за този свят, който, ако се вгледате внимателно, е огромен, богат на възможности, пълен с радост и щастие. Винаги е такъв, ако успеем да го забележим.

Позволете ми тогава да ви представя тази

книга и тази техника с радост, с надежда и защо не с увереността, че всичко това ще ви послужи, за да живеете по възможно по-красив и по-добър начин.

[1] considerare – считам; desiderare – желая (бел.преводача)