Читать книгу Hajde na izlozhbata - Hristo Botev - Страница 1

Христо Ботев
ХАЙДЕ НА ИЗЛОЖБАТА!

Оглавление

"Боже, ти знаеш безумието ми,

и погрешките ми не са скрити от тебе."

в. "Право"


Браво! Браво! Нашите суверани изпратиха толкова сандъци с дервиши на изложбата във Виена, а ученолюбивите български общини стоят и се чешат в тиловете над статията на "учителския приправник" из Загреб, напечатана в Христа ради юродивото "Право". Не видат, че Шишкова го хвана зъбица от тая статия и за да се препоръча клетият за изложбата, написа и "статия без заглавие, но не и без цел", сир. плод на неговия ум изветрел. Тоя драматург, педагог и критик, който не признава други авторитети, освен своят, доказва, сир. прави си устата като габровец за бой, че българите не са тъй "назад", за да нямат място на изложбата, и не са тъй "напред", за да не проводят барим него. Нека го проводи търновското читалище и нека бъде уверено, че протекторът му ще изучи и педагогията тъй, както е изучил българската народна поезия, за която като чете преди две години в Браила, и бабичките дору плакаха. – Бог да е на помощ!

Машаллах! Машаллах! Много хубаво словце казала кака Рада, учителка в Пловдив. Бива го за изложбата. Но какъв ли мехлем е капало на сърцето на о. Панарета, като е чул, че той е "провидение божие", "пръст божий" и за да се оправят като въже в торба пловдивските училища, то пловдивчани трябва него да слушат и нему да се покоряват. Хитра учителка, хитра като овца – знай да подиграва хората. Но пловдивчани са заняти, види се, с вопроса: кого от учителите да изпратят на изложбата – Груева ли, Чинчева ли, или Павлова? Общинарите искат Груева, учениците – Чинчева, а учителите – Павлова. Г-да! "Братство и съединение ест спасение", казваше едно време "Дун. Зора". Соединете се братски, па изпратете и тримата; защото – секи човек си има достойнствата, а тия мъже са цветът на нашите учители. Груев с фабриката си напълни Тракия с учители, достойни като мъченикът Чинчева, насмете в българската книжнина такъв боклук, какъвто не е виждала и р. Марица, и за ползата на раята мърсува и до днес по турските конаци. Чинчев е достоен ученик на учителя си, защото освети името си и гърбът си не само в Пловдив, но и в Калофер, дето хората, като живеят по Европа, сир. – в Галата и Бал капан, уж отбират от наука, като магаре от кантар. Павлов – то достойнствата и занаятите на тоя мъж са тъй много и тъй големи, щото мъжът и зетят на баба Тоца, сир. свети Скопски Дорчо ефенди, би казал: "И аз съм цвете, но тоя син и от мене е по цвете. Бива го за владика." Но от сичките занаяти на Павлова най-много ни харесва неговото лакейство. Представяме се как е препускал той коня си[1]

1

Груев! си-то е тука притежателно местоимение. Лично или возвратно щеше да бъде, ако кажехме: Павлов препускал себе си. Разбра ли? Пусти лобут! (б. а.)

Hajde na izlozhbata

Подняться наверх