Читать книгу Кибертормоз - Juan Moisés De La Serna, Dr. Juan Moisés De La Serna, Paul Valent - Страница 9

Термина “кибертормоз”, познат още с английското название “cyberbullying”, е упражняване на тормоз чрез технологични средства, като телефон или Интернет, с помощта на които някой (насилникът) се опитва да отслаби и унищожи самочувствието на отсрещния човек (насиленият или “bullied”), изпращайки заплашителни, унизителни и изнудващи съобщения, използвайки имейл услуги или чатове (като Messenger), “sms” или социални мрежи.

Преди да се разпространи употребата на технологията, феномена “bullying” или агресия, предвиждаше среща лице в лице между насилникът и насиленият, придружена от обиди, заплахи и подигравки, с риск тя да се превърне във физическа агресия, като метод използван от нарушителя да получи това което иска.

Някои експерти правят разлика между термина “Кибернасилие”, считан за прилаган с развитието на новите технологии и “Кибертормоз”, който засяга само случаите на агресия между малолетни и с помощта на технологичните средства.

Особено притеснителено е повишаването на случаите между тинейджъри, например в Испания почти една трета от малолетните на 17г. твърдят, че са били жертва на кибертормоз и цели 19% признават, че са обиждали някой в мрежата. В Южна Америка, според данни на U.N.E.S.C.O., повече от 50% от учениците в началното училище са ставали жертва на тормоз в училище, опасност която се увеличава в мрежата.

Реалност, базирана върху различни проучвания, за един от трима ученици над 17г. в Америка; цифрите на световно ниво са между 17% и 48%.

Въпреки своята сериозност, най-вече когато замесени са малолетни, не се счита за един от най-опасните компютърни престъпления, като кражбата на самоличност или спамърите…

Още си спомням по време на едно от научните ми посещения в Университета на Гуадалахара (Мексико) как на стената за обяви близо до входа имаше винаги залепено съобщение, че в случай на получаване на имейл от страна на Банамекс (една от най-големите и разпространени банки в Мексико) не трябва да се отговаря.

Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.

“Капанът” се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.

Веднъж въведени личните данни, тези на банковата сметката и кликнато на “изпрати” се получаваше имейл, в който пишеше, че всичко е редовно и банковата сметка вече може да се използва.

Това което не се знаеше е, че този имейл не беше пратен от банката и че данните въведени “по собствено желание” вече бяха достъпни на крадците на самоличност и на криминалните кибернетици.

Престъпление, което преди се вършеше по пощата и за което се искаха данните за абонамент на някое списание или вестник, които и днес се продават по улиците, и където някой се представяше за служител на социални институции, за да поиска лични данни и тези на банковата сметка за предполагаем абонамент, а всъщност тази институция никога не беше наемала този служител за събирането на данни.

Крайният резултат е същия, предоставят се “по собствено желание” личните и банковите данни, но без да се знае как после те ще бъдат използвани.

За разлика от други компютърни престъпления, в които престъпника се опитва да не остава следи от действията си, например сменяйки самоличността на някого или въвеждайки личните данни и номер на банковата сметка; в случаите на кибертормоз сме изправени пред директен контакт между жертвата и престъпника, въпреки че вторият остава анонимен, той иска жертвата му да знае, че е такава и че не може да направи нищо за да го избегне, това е форма на заплаха и наказание като проява на власт.

В редки случаи кибертормоза идва от повече от един човек, за разлика от тормоза по-принцип или в училищата и дори от тормоза на работното място, които биха могли да са извършени от двама или повече човека.

Друга разлика между кибертормоза и директната агресия е, че във втория случай другите, били те съучениците или колегите в работа, може да представляват подкрепа в дадената ситуация и по този начин да се превърнат в нещо повече от свидетели на тормоза. В много от случаите те участват подклаждайки нападателя и дори оправдавайки го, като по този начин той се чувства оправдан в действията си без никакво порицание или отхвърляне от страна на групата.

От друга страна, в случаите на кибертормоз “другият” не съществува, нито съществува желанието за популярност или изява пред останалите от страна на тормозителя, той просто изчезва по начин да запази агресивното поведение и да подхрани усещането си за власт, причинявайки зло на някого.

<< Кога и как полицията трябва да се намеси в случай на кибертормоз?

Когато сме сигурни, че някой е бил или е жертва на подобна ситуация, както казахме по-рано, е необходимо да се представят в полицията съответните доказателства, за да се подаде сигнал за човека или профила на човека, който е бил заплашен. Трябва да бъдат описани заплашителните действия или сплашването, на което личността е била подложена, както и да се отбележи периода в който тези действия са се случили. >>

Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в “Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести”.

Съществуват разлики между разрешаването на случаите на тормоз и кибертормоз; в първия случай жалбата, против шефа или в случаите в училище против учителя, може да е достатъчна да прекрати тормоза, докато във втория не съществува определен орган, който можа да спре такъв тип престъпления.

По тази причина много правителства въвеждат нови политики в опита си да възпрепятстват този тип действия, най-вече в случаи към малолетни от страна на възрастни, които се опитват да постигнат много повече от обикновено унижение на жертвата, нещо което може да доведе до самоубийство на тези, които не са достатъчно силни да понесат тежеста на заплахата на която са подложени.

Различните правителства имат различни предложения на масата, от създаване на специализиран полицейски орган, който да идентифицира агресорите, заличавайки тяхната анонимност в мрежата или наказателни закони създадени точно за този тип случаи, в които се стига до присъда за затвор за кибертормозителите, като начин да “обезкуражи” такъв тип поведение, но и като наказание за рецидивистите.

От казаното до сега става ясно, че механизма за прекратяването на кибертормоза е много по-сложен от самото поведение, ето защо жалбата трябва да бъде подадена възможно най-бързо, за да могат компетентните органи да реагират, избегвайки по този начин по-големи поражения.

<< Кога и как трябва да реагира Съдът в случаите на кибертормоз?

В този случай зависи от сериозността и обема на фактите. Знае се, че от 14 годишна възраст малолетните са подсъдими, освен това мерките от страна на правосъдието зависят и от възрастта на агресорите.

Например в случаите на феномена “gromming”, съблазняване на малолетен от страна на възрастен (който се представя за малолетен), за да останови социално-емоционална връзка и да се възползва от него, санкциите са различни тъй като възрастния е отговорен за заплашителните действия, като те са много по-сериозни в сравнение с тези за 16 годишен тинейджър, който е изпратил някоя еротична снимка на жертвата.

При всички случаи важното е да се подаде жалба за да се стигне до правосъдие, тъй като идентичността на личността е сериозно застрашена, независимо от вида на кибертормоз за който става въпрос.>>

Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в “Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести”.