Читать книгу Пясъците на времето: Арабска приказка - - Страница 1

В зората на времето, когато слънцето шепнеше тайни на пясъците и звездите рисуваха истории по нощното небе, съществуваше легенда. Говореше се за Пясъците на времето, не обикновени зрънца, а искрящи от магия, носещи ехото на миналото, дъха на настоящето и надеждата на бъдещето.

Тези пясъци бяха заключени в древен пясъчен часовник, пазен от могъщо племе джинове, чиято мисия беше да поддържат равновесието между света на хората и този на магията. Всяко зрънце беше нишка от времето, внимателно контролирана, за да не се наруши хармонията.

Но завистта е тъмна сянка, която винаги дебне наблизо. Зъл магьосник на име Залтар, обсебен от власт и жаден за вечен живот, се осмели да посегне към Пясъците на времето. Той копнееше да замрази времето, да спре хода на живота и да управлява вечен мрак.

Джиновете се биха храбро, но Залтар беше коварен и мощен. В хаоса на битката, пясъчният часовник беше разбит, а Пясъците на времето се разпръснаха из целия свят. Някои се скриха в сърцата на пустинята, други се превърнаха в сълзи на забравени кралици, а трети се вплетоха в песните на вятъра.

Преди последният джин да падне, той изрече пророчество: "Когато светът е изправен пред най-голяма опасност, потомък на джин, чиято кръв носи магията на пясъка, ще се изправи. Той ще събере разпръснатите Пясъци на времето и ще победи Залтар, преди мракът да погълне всичко."

Годините минаваха, а легендата за Пясъците на времето стана само приказка, разказвана край лагерните огньове. Но пророчеството остана да тлее, очаквайки своя час, в сърцето на един обикновен пустинен младеж на име Амир…