Читать книгу Пясъците на времето: Арабска приказка - - Страница 3

Бащата на Амир, Юсуф, се взираше с недоверие в пясъчния часовник, който синът му държеше в ръка. "Откъде се взе това, Амир? Какво е това нещо?"

Амир поклати глава, все още замаян от виденията, които бе преживял. "Не знам, татко. Просто… дойде с бурята. Когато го докоснах, видях… неща.

Странни неща."

Юсуф беше разумен човек, търговец, свикнал с практичните неща от живота. Той не вярваше в магии или духове, но нещо в погледа на сина му, в треперещата му ръка, го накара да се почувства неспокоен.

"Покажи ми го," каза той, протягайки ръка.

Амир несигурно подаде пясъчния часовник на баща си. Юсуф го огледа внимателно. Беше изработен от тъмно дърво, украсено със сложни резби, които изглеждаха познати, но той не можеше да си спомни откъде ги знае. Пясъкът вътре все още блестеше със златна светлина, която сякаш пулсираше в ритъм със сърцето му.

Докато Юсуф го държеше, той чу… шепот. Съвсем слаб, като полъх на вятър, но достатъчно ясен, за да го накара да настръхне. Шепотът сякаш идваше от пясъчния часовник.

"Ти… ти чуваш ли нещо, Амир?" попита той, гласът му трепереше.

Амир се ослуша. "Не, татко. Какво трябва да чуя?"

Юсуф преглътна трудно. Той не искаше да изглежда глупаво, но не можеше да отрече това, което беше чул. "Шепот. Като че ли пясъкът говори."

Амир се замисли. Дали баща му е чул същото, което той видя? Дали пясъчният часовник наистина е магически?

"Дай ми го пак," каза Амир, протягайки ръка.

Когато докосна пясъчния часовник, шепотът се засили. Този път той го чу ясно. Беше глас, древен и мъдър, който сякаш идваше от дълбините на времето.

*"Амир… син на джин… часът наближава…"*

Амир се отдръпна назад, шокиран. "Татко! Чух го! Чух глас!"

Юсуф беше видимо изплашен. Той знаеше, че нещо не е наред. "Трябва да го скрием," каза той, бързо оглеждайки колибата. "Трябва да го скрием, преди някой да го види."

"Но защо, татко?" попита Амир. "Какво е това нещо?"

Юсуф поклати глава. "Не знам, Амир. Но знам, че ни носи опасност. Някога съм чувал истории за подобни неща… артефакти, прокълнати от древно зло. Трябва да го скрием и да забравим за него."

Той взе пясъчния часовник от ръцете на Амир и го скри в стара дървена кутия, пълна със забравени инструменти. След това я зарови под купа чували с подправки в дъното на сергията.

"Там ще бъде в безопасност," каза той, изтривайки потта от челото си. "И никога повече не трябва да говорим за това. Разбра ли ме, Амир?"

Амир кимна, объркан и изплашен. Той се съгласи с баща си, но знаеше, че не може просто да забрави за пясъчния часовник. Гласът в него, виденията, които беше видял… всичко това го подтикваше да разбере повече. И той знаеше, че рано или късно ще трябва да разбере какво е предназначението на пясъчния часовник и какво означава шепотът на пясъка.