Читать книгу Юнашко време - Максим Велков – МАКО - Страница 33

36

ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ

Вратата хлопва!

От туй,

което за съдба си мислил,

на живота вихърът

извлича те навън.

Подскачаш, удряш се

и спираш в първия

отсечен и полегнал пън,

срещнал с острите си ръбове

очуканата ти въздишка

на отминалия сън!

Всичко като миг премина,

като мълния животът прелетя,

жегата, дето те застигна,

всичко претвори

в изсъхнали цветя!

Той животът сух е,

кратък,

хрупкав,

вятър лесно го върти,

за надеждите повехнали,

за несбъднати мечти

вече времето нарежда

вместо трелите любовни

тъпаните на вбесените души!