Читать книгу Хранително Консултиране. Как Да Мотивираме Хората Да Променят Хранителните Си Навици. - Roberta Graziano - Страница 4

Сред основните рискови фактори за затлъстяване и незаразните хронични заболявания (диабет, хипертония, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и др.) със сигурност са лошите ни хранителни навици и погрешен начин на живот, като например заседналия начин на живот.

Ограничената ефективност на програмите за превенция и лечение на наднормено тегло и с акцент върху заседналия начин на живот, се дължи на факта, че трябва да се изправим пред проблема със затлъстяването с неговата многофакторнст, т.е. като се имат предвид фактори като поведение, отношения, мотивация, психосоциални и екологични фактори, които водят до затлъстяване, вече не се възприема просто като едно заболяване.

Епидемиологичните проучвания показват, че въпреки промяната на собствените хранителни навици, като неразделна част от много метаболитни заболявания, в много хора липсва познанието за правилата за правилно хранене и здравословен начин на живот. Но най-тревожното е, че много хора не осъзнават, че са с наднормено тегло или водят застоял живот.

Но същите проучвания показват и, че често познаването на точните правила за храненето, както и простите предписания на програми за диети или редовни упражнения не са достатъчни, за да се води и поддържа здравословен и активен начин на живот, да се намали наднорменото тегло и да се предотвратят хроничните заболявания, свързани с нездравословния начин на хранене и заседналия живот. Известно е, че препоръчителния подход на сторгата диета дава ограничени резултати в дългосрочен план, тъй като пациентите са склонни да се откажат от диетата с течение на времето.

Всичко това, се случва независимо, че през последните години традиционната диетология налага нови методи, които правят диетата по–лесна и достъпна, и следователно с по-голямо приложение, като например идеята за препоръчителни порции на око вместо използване на грамаж. Този избор се основава на доказателствата получени от някои проучвания, които показват, че използването на визуални модели в допълнение към словесните обяснения улесняват спазването на диетотерапевтичните указания.

Но защо диетите се провалят? В доклада Obesity Day 2004 от над 6000 попълнени анкети, резултата е, че 66% от запитаните са правили поне веднъж през живота си диета, от тях 55% са върнали обратно теглото си през годините, а 32% са го възвърнали частично.

Дори в детска възраст спазването на диета се оказва в известна степен проблемно. Едно мащабно проучване, проведено в Италия на около 1383 деца на възраст 10 години, проведено от 11 педиатрични кабинета за наднормено тегло показва още след първото посещение отпадане на 32% от тях, дори цифрата достига до 64%, ако зачиатме само затлъстелите, без тези с наднормено тегло. За две години отпадналите достигат 92%.

Направено бе запитване към пациентите, които участваха в проучването, за причината за неусепаха на диетата и отговорите са илзюстрирани в графиката към Фигура 1. Появиха се ограничения дължащи се на самата диета, като това, че трябва да се консумират различни ханителни продукти спрямо тези, които консумира семейството, задължението да се тегли храната в необработен вид, преди да се сготви prima, това, че не е толкова вкусна, а може и да се добави доста голям процент за „друго“, където вероятно сферата на консумирането на храна пресича тази на емоциите.

Сред факторите, които най-често пречат на успеха на една диета, ние също имаме:

 Социо-икономическото ниво: съществува връзка между неправилните хранителни навици и ниското ниво на образование; от друга страна е достатъчно да погледнем броят на имигрантите, които достигат Италия и, които затлъстяват, защото променят начина си на живот спрямо този в родината си, подобряват икономическото си положение и достъпа до високо енергийни хранителни продукти;

 Грешната информация и предразсъдъците за храненето, не само тези идващи от телевизията, семейството, приятелите (“Приятелката ми отслабна като спря да яде хляб и спагети“), интернет, но дори и повърхностна или непълна информация от други медицински лица. Често погрешната информация води до неосъществими очаквания; Заобграждащата среда и семейството: малко време за обяд, еднообразна храна, връщане късно от училище, приготвяне на храна за много хора, много социални събития avere;

 Емоционални фактори и настроение: както е известно те са от първостепенно значение, като се има предвид, обаче, че засягат човека в най-вътрешната му сфера и понякога са толкова определящи, че изискват подкрепата и на други специалисти, способни да работят в екип с вече ангажираните в амбулаторията на хрането.

Поради тази причина придобитите техники, използвани за подпомагане подобряването на хранителните навици трябва да бъдат насочени към отговорността на пациента, като трябва да бъдат предоставени инструменти, за да се направи отговорен избор по отношение на храната.

Тези подходи включват интервенции като мотивационното интервюиране, използване на хранителното консултиране и когнитивно-поведенчески техники в допълнение към образователни дейности за подобряване на знанията за състава на храните, техните функции, използване и асоцииране.

Насърчителните действия за изпълнение трябва да излизат извън рамките на основната информация, образованието, окуражаването и препоръките. Но лицето трябва да бъде в центъра на действията, с неговите потребности и желания, трябва съзнателно да избира своя начин на живот, трябва да бъде мотивиран към промяна, както в първоначалния си избор, така и в по-късните етапи от програмата.

Един подход, който включва намеса в мотивацията за промяна, изглежда е най-подходящия за постигане на променя в индивидуалния начин на живот и, за да се поддържа през времето поведение за запазване на здравето.