Читать книгу Заложи На Любовта - Sophie Adams - Страница 6

Седях на един стол в офиса си, гледах движението на Вегас през прозореца, който се простираше от едната страна на стаята до другата. В този час Градът на греха тъкмо започваше да се раздвижва, готов да приеме комарджиите, туристите и хората от всички сфери на живота по улиците и заведенията си. Ярките знаци скоро ще бъдат запалени като цветни маяци, за да примамят всеки, който е на улицата, нетърпелив да похарчи всичките си пари в казината на града.

Винаги съм обичал това. Всъщност, аз бях мъж на нощта. Обичах неоновите светлини, които светеха в тъмното небе, звънтенето на игралните автомати, звуците на смях и докосващи се чаши, докато туристите и професионалните играчи се разпределяха по масите за покер, двадесет и едно и Бакара.

Бях отгледан по средата на цялата тази суета във Вегас. Баща ми, известен професионален играч, прекарваше дните си на масите. Бяхме само двамата понеже майка ми, известна танцьорка по онова време, избяга с богат, собственик на ранчо в Тексас и никога не погледна назад. Бях само на 5 по онова време, затова баща ми ме вземаше навсякъде със себе си. Това включваше основните казина в града.

Научих се да броя карти, преди да мога да напиша цялото си име. На десет вече бях легенда сред големите комарджии и можех да играя по-добре от баща ми. На 17, аз го загубих. Умря е от чернодробна цироза, причинена от тежкото му пиене. Когато бях на 18, спечелих първия си милион на турнир в града.

Скоро купих Роял, първото ми казино и станах бизнесмен. Тук научих всичко за новия си бизнес. Следвайки съвета на баща ми да си държа главата на мястото и винаги да инвестирам парите си отговорно, започнах да успявам и да правя пари – много пари. Днес казината от Групата Уилямс – Роял, Мистъри и Лъкжъри, които бяха моята гордост и радост, бяха трите най-големи казина във Вегас и аз бях много горд с тях.

Естествено, живеейки в Града на греха, имах два порока: хазарт и жени. Първия беше част от това, което бях. Бях отгледан да бъда човек, който залага и не само на масите. Залагах със себе си в ситуации, в които попадах. Нещата като, колко време ще отнеме да се постигне самоналожена цел, колко от определено упражнение може да понесе тялото ми, колко време ще отнеме да вкарам една жена в леглото си и колко бързо ще ми омръзне... което ме води към втория ми порок.

Вижте, аз харесвах жените. Много. Всички видове: блондинки, брюнетки, високи, ниски, кльощава, с извивки. Винаги съм имал зашеметяваща жена на ръката си и те обикновено боготворяха земята, по която стъпвах и правеха всичко, за да ми угодят, както в леглото, така и извън него. Очевидно, моите срещи бяха много добре компенсирани с ефектен секс и скъпи подаръци. Страстта течеше във вените ми, смесена с кръвта ми и беше важна част от това, което бях. Сексът беше съществена част от живота ми, точно както яденето и съня. Жалко, че не можах да намеря някой, който да ме държи заинтересован за дълго. Рекордът ми с една и съща жена беше три седмици. След това ловните ми инстинкти се включваха и аз започвам да надушвам нови предизвикателства.

Това беше мисълта, която ми създаваше такова дразнещо главоболие. Барбарела. Просто мислейки за името, караше гръбнака ми да потръпне от страх. Една луксозна танцьорка, дойде в офиса ми един прекрасен ден, за да ми покаже, че може да си разтърсва задника достатъчно добре, за да бъде една от най-известните танцьорки. Едното доведе до другото и си помислих, че тя се люлее по-добре в скута ми, отколкото на сцената.

Каква Грешка.

За някакви си 12 дни красивата силиконова блондинка се оказа в живота ми и преди да можех да хвърля заровете, тя се премести в апартамента ми. Дори се беше стигнало до там, че остави пакет тампони в шкафа в банята, можете ли да повярвате? Когато се опитах да повдигна въпроса, тя се нацупи, очите ѝ се напълниха със сълзи и правихме секс. Знам, знам, че съм с меко сърце, когато става въпрос за красиви жени.

Последният ход на Барбарела беше да се появи при бижутера в Лъкжъри и да избере годежен пръстен. Този, което се очакваше да ѝ дам, като се откажа от свободата си за тази луда манипулаторка. Аферата ни приключи и тя загуби мястото си на танцьорка, защото продължаваше да ме следва из казината, обаждаше се на мобилния ми, и после затваряше и се появяваше в стаята ми на последния етаж на Лъкжъри, обляна в сълзи.

Елия заплаши да ми отреже члена, ако заведа още една танцьорка в леглото си и той трябваше да проведе още един досаден процес по подбор и наемане. Но как бих могъл да устоя, когато всички тези пера и лъскави бикини на птиците на Елия, както ги наричаше, имаха такъв опустошителен ефект върху мен?

– Тайлър? Един глас проехтя зад мен и се обърнах, за да видя Ани Кларк, моят личен асистент, която пресичаше стаята и идваше към мен. Тя носеше прилепнала, червена рокля, достатъчна, за да бъде чувствена, но не прекалено много, и обувки на токчета в същия цвят. Нейната коса с цвят на мед падаше на вълни по раменете ѝ и тя леко се нацупи, когато ме видя, както винаги. Знаех, че Ани умира да разшири услугите си на асистентка и в леглото ми, но беше омъжена за един от пазачите в Роял. Той беше почти два метра висок и тялото му беше три пъти по-голямо от моето и, тъй като аз обичах благосъстоянието си и исках да остана жив, правех всичко възможно да я държа на разстояние.

Тя спря пред бюрото ми и се усмихна.

– Елия току-що се обади. Той каза, че опашката се извива покрай казиното. Тя премести теглото си върху единия си крак и зави кичур коса около пръста си.

– Каква опашка? – Попитах, объркан.

– Изборът на танцьорка за Лъкжъри. Освен Барбарела, други две птици отлетяха в друго казино – обясни тя и се засмя. – Мога да проведа предварителната селекция вместо теб, ако искаш.

– Какво? Тя луда ли беше? Предварителната селекция беше една от най-забавните части и винаги беше провеждана от мен.

– Не благодаря. Станах и си облякох якето. – Ще спазя традицията. Вижте дали асистентът на Елия може да се справи с организирането на избраните или дали се нуждае от твоята помощ.

Прекосих стаята и се отправих към приемната, където Ани работеше с Мег, една дама, която беше почти на 50, и беше нейния асистент.

Когато Ани изтича до бюрото и позвъни, аз отидох до асансьорите и взех един до приземния етаж и след това отидох до мястото, където щеше да се състои подбора. Лобито на хотела беше празно по това време, с изключение на странните един или двама туристи отправени към изхода в търсене на приключения във Вегас. Лобито бе много по-натоварено през нощта, когато гостите и зрителите на театър Блубелс влизаха по италианския мраморен под.

Подминах масите за хазарт, кимайки за поздрав на няколкото служители от следобедната смяна, които се усмихнаха, когато ме видяха. Извадих късметлийската си монета от джоба на сакото ми и адреналинът на предизвикателството започна да тече във вените ми. Спрях се на вратата и видях огромната опашка от танцьорки, която обикаляше цялата стая. По-голямата част от тях бяха високи жени с крушовидни тела и се обзалагам, че и помагайки на Елия да избере новите птици, аз също щях да си избера моята нова любовница сред тях. Такава, която нямаше да бъде избрана за Лъкжъри, очевидно, иначе Елия щеше да ме убие.

Погледнах наоколо към красивите жени и се усмихнах, мислейки, че има много възможности за двете позиции, но едно движение в средата на опашката привлече вниманието ми. Червенокоса, много по-ниска от повечето танцьорки, които бяха там, се огледа наоколо, изглеждайки изненадани от броя на хората, чакащи реда си. След като в знак на изненада отвори широко очи и уста, във формата на сърце и с яркочервено червило, в почти същия цвят като косата ѝ, която падаше чувствено на вълни надолу по гърба ѝ, тя тръгна към края на опашката, леко поклащайки бедрата си с грация, която ме накара да мисля за балерина, въпреки извивките ѝ. Тя беше ниска, не повече от 1.60 метра. Червенокосата сложи чантата си на пода и докато другите момичета говореха на висок глас, смееха се и се шегуваше помежду си за това кой ще бъде избран, тя започна да загрява. Изглеждаше много съсредоточена. Движенията ѝ, които трябваше да бъдат практични и само да стоплят мускулите и да я подготвят за прослушването, ме развълнуваха по начин, който не бях чувствал дълго време, или, за да бъда по-точен, никога.

Никога не бях имал малка любовница като нея и се чудех какво би било чувството на тялото ѝ до моето. Тази мисъл събуди едно диво чувство на страст, но освен това, и на желание да се грижа и да защитавам тази красива жена пред мен. Това чувство ме изплаши и се захванах с предварителния подбор преди да отида при нея, да я избера и да я хвърля през рамо и я имам точно там, в средата на стаята, като пещерняк. Успокой се,Уилямс! Казах си. Бях сексуален, но не и перверзен тип.

Обзаложих се, че ще мога да игнорирам червенокосата, минавах покрай нея без да погледна в нейната посока – бях сигурен, че погледа с крайчеца на окото не се брои. Чувствайки се малко възбуден и притеснен, отидох при Елия, който ме чакаше до Пеги, асистентката му и Брайън, неговия стажант, която той беше взел под крилото си откакто го беше намерил да се разхожда зад казиното, търсейки храна и място за спане. Той го правеше, откакто бе загубил родителите си и след като вече не го приемаха в приютите, защото е станал на осемнадесет преди 2 месеца.

– Тай – каза Елия, докато се здрависа и се засмя. – Готов ли си за предварителна селекция?

Тези предварителни селекции за казиното на Уилямс вече бяха легендарни в града. Този избор беше част от естествения чар на нашите спектакли и създаде още по-голямо очакване сред момичетата. Те бяха много конкурентоспособни една с друга и биха направили всичко, за да бъдат избрани, дори и ако не бяха избрани да бъдат от главните танцьорки.

– Разбира се – казах аз и след като го поздравих, прибрах късметлийската си монета обратно в джоба си. После чух звука на токчета по пода. Докато се обърнах, видях Ани да пресича стаята към нас с клипборд в ръката си. – Хайде да започваме?

Започнахме да вървим надолу по опашката. Предварителният подбор за танцьорки за казината на Уилямс е резултат от красота, харизма, чувственост и, разбира се, късмет. Докато вървяхме бавно покрай конкурентките, аз посочвах онези, които по някакъв начин грабваха вниманието ми. Тези, които бяха избрани, бяха идентифицирани чрез гривна и отведени в театъра. Процесът беше напълно случаен и без никакви основни изисквания освен да отговарят на исканията ми за добър вкус.

Понякога Елия прошепваше нещо в ухото ми за едно момиче или друго, което бях пуснал, но което беше привлякло вниманието му. Неговото мнение беше много уместно, тъй като той имаше добро око за техниката.

Вървяхме по протежение на цялата опашка от красивите жени, които правеха всичко възможно да заемат секси пози, цупене с цветните си устни и изпъчвайки своите бюстове, за да покажат своите атрибути, колкото е възможно по-добре.

Обикновено, посочвах две или три, може би дори четири, жени, които щяха да танцуват за мен на друго място. Очевидно, една по една, понеже бях разбрал отдавна, че танцьорките мразят да споделят шоутата си. Но досега, въпреки че намерих някои които бяха мой тип, не че изисквах много, не бях усетил онзи ловен инстинкт. Какво ставаше?

Стигнахме до последната част от опашката и очите ми веднага отидоха при последната танцьорка. Червенокосата. Малък проблем, който със сигурност щеше да се превърне в голямо главоболие за мен. Да я избера щеше да е толкова лошо на толкова много нива, че дори не трябваше да се замислям.

Не е достатъчно висока, помислих си.

Тя може да компенсира това, танцувайки добре, ми каза сговорчивата ми половина.

Няма достатъчно физическа сила да танцува добре, оспорих аз.

Красотата ѝ компенсира всичко останало, отговори другата ми половина.

Има много други красиви жени, казах си, докато погледа ми падна върху нея, оценявайки всяка извивка на тялото ѝ.

Никоя от другите не е толкова секси колкото нея. Никоя от другите не предизвиква тази буйна страст в теб, мърмореше подсъзнанието ми, когато посочих случайна блондинка, въпреки неодобрението на Елия.

Извадих си късметлийската монета от джоба. Ези, щях да я избера. Тура, щеше да остане навън.

Очите ни се срещнаха и почти усетих, че въздухът вибрира между нас, с желание и нещо друго, което не можех да обясня. Погледнах надолу и видях монетата в ръката си.

– И нея – казах, посочвайки la belle petite с брадичката си, без да сваля очи от нея.

Изведнъж Ани запротестира, като за първи път оспори моя заповед.

– Тай, видя ли размера ѝ? Тя е на практика джудже.

Без да сваля очи от червенокосата, аз поставих Ани на мястото ѝ. Ще трябва да си поговоря с нея много скоро.

– Ани, аз съм този, който избира кандидатите. После, Елия. И тя не е джудже. Тя е миньон. Жена, която пасва перфектно в ръцете на мъжа. Усмихнах се и la belle petite изглежда се изчерви.

Вече усетих вълнението от лова, което преминаваше във вените ми. Докато Елия ръкопляскаше с ръце и издаваше заповеди на предварително избраните кандидати, аз се обзаложих, че ще имам момичето в леглото си същата вечер. И нямаше да спим.