Читать книгу Духовен семеен живот - Александър Геннадиевич Хакимов - Страница 6

Въпрос: Един преданоотдаден смята, че няма смисъл да се вли- за в грихастха-ашрам, ако строго се следват всички наставле- ния, всички регулиращи принципи, имайки предвид четвъртия принцип.

Отговор: Какво означава да се спазва четвъртия регулиращ принцип? По-късно ние по-подробно ще разгледаме тази тема. Но сега има въпрос, който ще се опитаме да обсъдим поне на- кратко. Съществува склонност да удовлетворяваме сетивата си, затова духовният човек приема семеен живот. В този случай той може да използва гениталиите си само за зачеване на деца. Това не се смята за нарушаване на регулиращите принципи. Иначе как бихме могли да имаме деца? Тогава всяко дете би било продукт на неспазването на регулиращите принципи, което е напълно ужасно. Не. Кришна казва, че Той е половият живот в съответствие с регулиращите принципи. Само че не може да се каже, че върху това е основана духовната практика. Но това не противоречи на живота на семейния човек. Саняси, брах- мачари и ванапрастха напълно се отказват от такива отноше- ния. Но грихастха, семейният, не може да се откаже от полови отношения. Обикновеният семеен трябва да има деца, иначе грихастха-ашрамът няма да бъде пълноценен, ще изгуби смисъла си и своето предназначение. Той се създава не само за хората, които искат брак, но и за деца. Обикновено преданоотдадените си мислят, че грихастха-ашрамът се създава за мен и моята жена. Това е много ограничено разбиране на семейния живот. Гри- хастха-ашрам означава, че и двамата, мъжът и жената, създават условия за деца, преданоотдадени в детски тела. Това е пълно- ценен семеен живот. Грихастха-ашрам не означава разрешение за нарушаване на регулиращите принципи. Той има съвсем друго предназначение.

Въпрос: Как да се подготвим за появяването на бъдещи деца в сложната съвременна икономическа ситуация?

Отговор: Възможно е да не е лесно да се приложи този принцип в днешно време. Не само семейният, но и другите хора също не могат да преодолеят икономическите трудности. Това е общата картина. На семейния човек му е по-трудно от всички останали, защото в обществото той е този, който изпълнява поддържаща функция: работи, понякога заема отговорен пост, изкарва пари и благодарение на това, че натрупва някакво богатство, поема отговорност за хората, които имат нужда от подкрепа. Брахма- чари, ванапрастха и саняси не изкарват пари. Работят само гри- хастхите, те трябва да поддържат трите категории хора, които се нуждаят от това. За семейния човек се препоръчва постоянно извършване на жертвоприношения, благотворителна дейност. Въпрос: Как трябва да изкарва пари човек, ако живее вкъщи, но засега няма семейство?

Отговор: Човек живее в дома си без семейство и изкарва дос-

татъчно пари, за да поддържа дома си. Дом означава «гриха». И ако мъжът си живее вкъщи, тогава трябва да има жена, иначе той не е заинтересован в поддържането на дома. Жената е тази, която има нужда от поддържане или вдъхновява за поддържане и разширяване. Мъжът сам по себе си няма склонност да под- държа съществуването си, той живее прост живот, отречен. По принцип, той може да живее просто под едно дърво, това е неговата природа. Но в съчетание с жена, човек е принуден да прогресира материално. Материален прогрес означава, че той разширява своето съществуване, но като вдъхновение тук се явява жената. Дом без жена е непълноценен, не е самодоста- тъчен. И за такъв самотен човек, живеещ в дома си, повече му отива да се нарича ерген, отколкото брахмачари. Брахмачари има начин на живот на брахмачари, живее в ашрам.

Въпрос: Ако брахмачари живеят на квартира и изкарват пари само като разпространяват книги, прасад, тогава това ергени ли

са или брахмачари?

Отговор: Ако това е наставление на духовния учител, на авто- ритет, тогава техният живот е живот на брахмачари. Те постъп- ват по този начин не за да удовлетворят сетивата си. Спрямо определени обстоятелства авторитетът взима решение – пре- даноотдадените трябва да живеят на квартира около хра- ма, да се занимават с определена дейност в предано служене, а също така да изкарват средства за поддържане на жилищата си. Това е живот на брахмачари, защото такова е решението на техния духовен учител или на местните авторитети. Пре- даноотдадените просто изпълняват наставленията на техния духовен учител.

Въпрос: Нормално ли е семеен човек да събира дарения за бла- готворителни цели?

Отговор: Това е нормално. Саняси може да събира пари за себе си, за своето поддържане. Семейният не може да иска пари с такава цел, но той може да събира дарения за провеждане на духовни благотворителни програми. Иначе той повече ще прилича на ванапрастха – семеен човек, който се отдръпва от делата си. Той ще е или ванапрастха, духовно напреднал, който се занимава с проповядване, развиващ отречение, или ще е (лошият вариант) – неработещ семеен, който не изпълнява своите задължения. Това е лошо и срамно за него.

Въпрос: Що се отнася до семейните брахмани, трябва ли да ра- ботят или не?

Отговор: Да, брахмана – това е специфична професия, също както и кшатрия, вайшия или шудра. Той може да е учител във всичко, което добре познава. Например Дроначаря обучавал във военно изкуство. Това е неговата професия.

Въпрос: Добре ли е семейните, които се женят на четиридесет, петдесет години да имат деца?

Отговор: Ние обсъждаме самият принцип на устройството на грихастха-ашрама. Ако човек иска да приеме семеен живот, тогава е нужно да се опита да разбере какво представлява всъщ- ност семейният живот. Понякога се случва така, че брахмачари и брахмачарини се женят вече в немлада възраст, когато той е на петдесет, а тя е на четиридесет и девет и половина или чети- ридесет. В този случай те могат де се споразумеят да живеят без деца, защото вече е късно и е безсмислено. Мъжът и жената ре- шават просто да си помагат един на друг, фактически приемайки ванапрастха-ашрама. Те изоставят домашните си задължения, пътешестват и проповядват. Това повече ни напомня на вана- прастха. Това не е грихастха-ашрам.

Въпрос: Аз съм чувал, че Прабхупада е разрешил на някои свои ученици да имат няколко жени?

Отговор: Обикновено тази тема оживява умовете, прекалено ги оживява. Затова Прабхупада е забранил да се обсъждат тези въпроси и изобщо да се размишлява на тази тема. В началото той е казал, че ведическата култура предвижда такива бракове. Могъщи кшатрии, например такива, които се намират в про- явлението на страстта и притежават богатство, така че могат да приемат и да поддържат повече от една жена. Те съвършено познават взаимоотношенията между мъжа и жената и са много разумни. Те приемат жените не за да нарушават регулиращите принципи, да узаконят проституцията и да живеят в харем. Такива личности се ръководят от съвършено друга мотивация. Мъжът може да носи отговорност за повече от една жена, стига той да е духовно подготвен и да може да ги осигури материално. Само в този случай. Не е достатъчно, когато е само материално осигурен, необходима е духовна подготовка. Иначе човек просто деградира, отива в ада. Жената не е проститутка в къщата, а е помощник в развитието на Кришна съзнание. Тя има съвсем друго предназначение. Тя става майка на децата на този човек. И така, жената и мъжът си имат определени функции и за- дължения в семейството. Когато Шрила Прабхупада каза, че по принцип такива бракове се допускат и се смятат за ведическа традиция, тогава при мнозина преданоотдадени започнаха про- блемите. Някои пожелаха да се оженят за няколко жени. Първо за една, а когато им омръзнеше – за друга. Водени от такива принципи, те изобщо забравиха ведическата култура. Тога- ва Прабхупада строго забрани такива бракове. Дори забрани обсъждането на тази тема.

Въпрос: Вие казахте, че брахмачари, преди да приеме каквото

и да е решение, трябва да получи образование. Но всъщност в Кришна съзнание, както ние виждаме, брахмачарите идват вече невъзпитани, възрастни хора. С разума си те разбират, че бракът и сексът са ненужни, но съществуват желания и заради възпитанието си, не могат да гледат правилно на жената. Как трябва да се действа в този случай?

Отговор: Хората не са били обучавани, затова не могат правилно да виждат и да общуват, но ако ги обучим, тогава ще могат. Това е въпрос на обучение. Затова е необходимо обучение, възпи- тание на характера, духовно образование. Например сега ние обсъждаме грихастха-ашрама, развитието на Кришна съзнание в семейни условия на живот. Напрактика това е образовател- на програма. Учи се и този, който говори и този, който слуша.

Преданоотдадените са длъжни да общуват и да разбират тези теми. Мнозина дойдоха в движението без достатъчна подго- товка и отречение. Никой, най-вероятно, не е водил живот на брахмачари и не е знаел, че такъв е възможен. Семейните, които се присъединиха сега към движението, се опитват да ком- бинират семейния живот и живота на брахмачари едновремен- но. На тях им се налага да комбинират! Това означава, че в един момент човек става безотговорен семеен, защото всичките му сили са насочени към духовната практика, към обучение. В този случай, разбира се, жената и семейството малко ще се притес- нят. На тях може да им се стори, че Кришна съзнание разваля човека, на него не му е до семейство и работа, той постоянно тича до храма и ходи на харинам, нищо, че вече не е малко дете, разпространява книги и дава всичките си пари на някакъв чужд човек. Всички съседи и приятели му се подиграват. Само че е необходимо да разберем, че човек минава определена школа. Ще ни се наложи да потърпим известно време, обикновено от три до пет години. Във ведическата култура преди да започне семе- ен живот, ученикът е придобивал образование в продължение на петнадесет-двадесет години. В нашия случай, поне три-пет години трябва да се посветим на интензивна практика, без да губим нито една минута. Но не е задължително когато свър- ши този срок, всички да получат достатъчно знания, не. Да раз- вият разбиране ще могат само тези, които са имали склонност към това и са полагали усилия. Но първите няколко години ще бъдат много трудни в семейния живот, тъй като ще се появят разногласия, свързани с поддържането на семейството и опитите да се запази Кришна съзнание. През това време начинаещият преданоотдаден си мисли, че да бъде в Кришна съзнание озна- чава напълно, на 100% да посвещава времето си на санкиртан или служене в храма. При семейните в този момент се появяват най-големите трудности.

Ние с жена ми дойдохме в Кришна съзнание, когато вече

бяхме семейни хора с малко дете, което скоро се беше родило. Какво се случи точно след месец? Мен постоянно ме нямаше вкъщи, което означава нивритти-марга, пълно отречение. А жена ми през това време е отглеждала бебето. Аз се връщах вкъщи и проповядвах същия този нивритти-марга. Аскетизъм за всич- ки – за жената, децата. А те ме молеха и приканваха към състра- дание. Понякога омеквах. И така, бяха тежки времена. Жената забрави думата «пари». Тя не я е изричала изобщо и досега не я изрича. Цял живот след това Бала Гопала не поиска никакви пари. А когато заминах за пръв път във Вриндавана, тя помисли, че аз повече няма да се върна, ще приема саняса. Жена ми вече беше готова да стане вдовица. Тя разбираше какво е това духо- вен живот, такава е волята на Кришна. Тя беше готова за всичко. По-късно аз оцених нейните усилия. Бала Гопала допринесе много за моето развитие, което се прояви по-късно. В начало- то дори не можех да си представя колко силно тя поддържаше всичките мои опити да служа на Кришна. Чак след известно време видях, че жена ми ми е направила неоценима услуга, бла- годарение на която разпространявах книги, ходех на харинам и постоянно проповядвах. Понякога заминавах за цял месец, оставяйки я без никакви средства за съществуване и бях напъл- но сигурен, че Кришна ще се погрижи за семейството, та нали аз заминавам да проповядвам. А Бала Гопала оставаше за цял месец и си мислеше, че изглежда така ще стане всичко – Кришна ще се погрижи. И някак си това така и се случваше. Разбира се, аз не препоръчвам такъв начин на живот, иначе всичко ще се пре- върне в хаос, но моят духовен живот започна точно така. Пре- даноотдадените по онова време никога не обличаха бяло дхоти, това беше позор. Ние се срамувахме и затова носехме шафран. Всички до един ходехме в шафран, с жените и децата. Мъжете, жените, децата – всички обличахме шафран и бяхме брахмача- ри. Против семейния живот се изнасяха разрушителни лекции. Мъжете заедно с жените си седяха заедно на лекциите, но се каз- ваше, че семейният живот е мая, трябва да се разпространяват книги, имаме мисия. И преданоотдадените изоставяха работата си и се включваха в мисията. Когато ме уволниха си помислих – милост на Кришна, Той сам ме освободи. Аз съобщих на жена си за уволнението и тя радостно каза: «Прекрасно!», – но като помисли, попита «Как ще живеем?». «Ами, не знам,» – отговорих аз. – «Ще правим нещо за Кришна». Ние искахме веднага пълно отречение и в определен смисъл получихме тази възможност. Не при всички, разбира се, всичко минаваше гладко, защото

«грихастха» означава поддържане, изпълняване на дейност, рабо-

та. Досега аз така и не работя, не изпълнявам своите задължения на семеен. Това е моят случай. Възможно е на петдесет години аз най-накрая да стана семеен.

Винаги са ме молили да провеждам семинари върху устрой- ството на семейния живот, но аз дълго време не се съгласявах. Постепенно обаче дойде разбирането, всъщност колко важно е това. Сега правилното устройство на семейния живот е едно от най-основните направления в Обществото за Кришна съз- нание. Ако преданоотдадените успеят да създадат правилен грихастха-ашрам, тогава ще възникне стабилна основа за ця- лото Движение. Неразрушима. Най-стабилната. Възпитанието на децата е най-важното в грихастха-ашрама. Ако ние не инвес- тираме в токова устройство, Обществото няма да оцелее. Ние няма да можем да покажем добър пример нито на себе си, нито на другите. Единственото което ще можем да кажем, е че трябва да приемем саняса. Това е всичко. Но обикновените хора няма да ни разберат. Трябва да покажем Кришна съзнание на прак- тика. Да покажем взаимоотношенията между мъжа и жената, както между слуги на Кришна. Но положението на слуга не озна- чава, че няма нужда да изпълняваме задълженията си на съпруг и съпруга.

Въпрос: Когато човек стане отговорен за семейството си, поя-

вяват ли се някакви временни ограничения?

Отговор: Ако човек наистина е отговорен за своя духовен живот, тогава той може да поеме отговорност и за живота на хората, за които се грижи. Безотговорен човек не трябва да приема се- меен начин на живот, защото извършва грях. Никой не трябва да става съпруг, баща или духовен учител, ако не може да върне тези, за които се грижи, обратно при Бога. Отговорността е много голяма. Преди това човек трябва да бъде устойчив пре- даноотдаден, брахмачари. След това той трябва да води семей- ството си към Кришна съзнание, поддържайки го материално. Това е негово задължение, негов дълг. Жената също изпълнява своите определени задължения. Мъжът и жената са длъжни да изпълняват своя дълг, в противен случай техните отноше- ния се разрушават. Тази наука – следването на дхарма, дългът във взаимоотношенията между мъжа и жената – сега са почти неизвестни. Тя е изгубена и практически малко хора се опитват да я следват. Затова ние ще обсъждаме тази наука от практи- ческа гледна точка. Трябва да се научим да действаме така, че да укрепваме семейните взаимоотношения. Мъжът има дхарма и жената също има. Зад това може да се крие определена изгода. На Бенгали казват, че бракът – това не е нищо повече от из- годна сделка. От практична гледна точка можем да го обсъждаме и така. Това се отнася до дхарма, изпълнението на задълженията на жената и мъжа така, че те да не очакват един от друг нищо друго. В това се корени причината на проблема. Съпрузите чакат един от друг това, което никой от тях не иска да дава. Даже ня- мат намерение, нито им минава такава мисъл.

Мъжът и жената живеят с такива очаквания, очаквания- та не се оправдават, те започват да се карат, да проявяват неудовлетворение. Отношенията се изострят, съпрузите не мо- гат да разберат какъв е проблемът, но вътрешно и двамата ги движи скрит мотив. Те така и не се разкриват докрай, не могат да разберат, как да вървят към целта с общи усилия. Случва се също, мъжът и жената да нямат обща цел. Те живеят заедно дъл- го време, но те нямат обща цел, не си казват нищо за това. Обща цел например е Кришна съзнание. Но това не е достатъчно, това е някаква неясна категория, терминология. Необходимо е да обсъждаме как жената разбира Кришна съзнание и как мъжът разбира Кришна съзнание. Важно е съпрузите да притежават сходно разбиране и да намерят сходни пътища към постигането на тази цел. Не трябва да бъде така, че те да имат различни цели и пътищата за постигане на тези цели също да бъдат различни. Как тогава можем да се надяваме да си сътрудничим и да си помагаме един на друг в този случай? Понякога преданите си мислят: «Тя повтаря мантрата и аз я повтарям, тя слуша лек- ции и аз слушам лекции, имаме си общ духовен учител – значи всичко е наред». Това не е достатъчно, това е само повърхностно. Не трябва да забравяме, че съществуват взаимоотношенията. Има непосредствени взаимоотношения между хората. Не тряб- ва да забравяме за развитието на отношенията, но човек, който не е получил необходимата подготовка, се притеснява да развива тези отношения със своята жена, особено ако някой забелязва техните беседи, съвместни действия или проявления на загри- женост. В миналото преданите, в присъствието на други наоколо, не са взимали децата си на ръце. Много рядко и у дома. Мнозина смятаха, че те нарушават регулиращите принципи, ако вземат детето на ръце. Съществуваше известен фанатизъм, а отноше- нията в семейството се основават на любов.

Човек винаги трябва да проявява някаква любов, иначе

просто няма да може да живее пълноценен живот. Висшето ниво на любовта е према-бхакти. Ако ни е сложно да проявим пре- ма-бхакти, тогава е необходимо да проявим бхава. Ако не можем да проявим бхава, трябва да проявим поне привързаност към Личността на Бога. Ако и с това имаме проблем, тогава важно е да изпитаме вкус към Него. Ако един предан не може да изпита вкус към Кришна, тогава какво да правим? Развивайте добри отношения с преданите. Докато преданите не се научат с любов да се отнасят един към друг, за никаква бхава или према не може да се говори. Затова човек се развива последователно, отначало в брахмачари-ашрама, а след това в грихастха-ашрама, след това приема ванапрастха-ашрама, и след това, евентуално, се отрича от света в саняса-ашрама. Като правило, за мнозина е необходи- мо да минат точно такъв път. Ако човек наистина усеща голям вкус или бхава, тогава може да не приема грихастха-ашрама, това не е толкова важно. Той може да създаде или да не създаде семейство по свое усмотрение.

Въпрос: Сега, когато ИСКОН е в начален стадий, има ли семей- ства, които можем да наречем щастливи?

Отговор: Практичен въпрос. Мога да кажа, че в нашата държава практически не съм срещал щастливи семейства. Но аз не съм пътувал по целия свят и не познавам учениците на Шрила Прабхупада. Познавам няколко грихастхи – духовни учите- ли и мисля, че те са напълно щастливи, може би затова, че са в Кришна съзнание. За това искам да поговоря. Не е възможно да бъдеш щастлив в семейния живот. Така е написано в шастрите. Затова е невъзможно да видим щастлив семеен живот, докато между съпрузите не се развият достатъчно духовните взаимо- отношения. Ако в семейството се развиват духовни отношения, те задължително ще бъдат щастливи, но не от това, че просто си живеят в семейството, а защото при тях се пробуждат раз- биране и уважение един към друг, както към духовна личност. Съществуват различни нива на семейни отношения и различни нива за разбиране на щастието.

Въпрос: Не ви ли се струва, че самият живот слага човека в рамки,

за да изпълни ведическите принципи? Той се ражда, става брахма- чари, след това някъде към четиринадесетата си година се интере- сува от разни полови въпроси, след това работи, жени се, по време на старостта пътува по света, посещава интересни места – това е ашрам на ванапрастха, а след това, някъде към шестдесет, самият живот го кара да вземе пръчка и да ходи. Или грешим?

Отговор: Няма грешка, Шрила Прабхупада е казвал същото. В един момент самата природа помага на хората. Затова Ве- дите препоръчват да се възползваме от помощта на природа- та. Необходимо е да се възползваме от помощта, но да не из- живяваме безсмислено периода на ученичеството, семейния живот, отречението от света. Не може да изживяваме тези етапи в невежество, така човек няма да постигне истинското предназначение в живота си. Плачевен завършек – на се- демдесет години той просто по цял ден си играе на домино и не се е възползвал от преимуществото на човешкото раж- дане. Разумният човек трябва да се възползва, необходимо е обучение в знанието.

Въпрос: Прабхупада пише, че грихастха-ашрамът е предназна- чен за пречистване, за да върне човек в изначалното състояние на любов към Кришна. Така ли е?

Отговор: Да, грихастха-ашрамът е предназначен за пречистване. Пречистване е необходимо, за да развием любов към Бога. Пре- ди да се научи на любов към Бога, човек трябва да се пречисти. Затова той приема семейния начин на живот за собствено пре- чистване. Но как да се пречистим в този ашрам? Трябва да из- пълняваме своите задължения в служене на Кришна.

Въпрос: Вие казахте, че грихастха-ашрамът не е нищо повече от изгодна сделка. По какви параметри трябва да се създаде той? Отговор: Правилото е такова – семейният човек трябва да бъде много практичен. Понякога ние питаме преданите: «Как сте?»

– Аз сменям ашрама.

– О, поздравления!

– А къде ще живеете?

– Още не знам.

– Как ще поддържате семейството си?

– Още не сме го обсъждали.

Те стоят и се усмихват, гледат се един друг и… Приятните отношения дотолкова замъгляват всичко, че им се струва – как- вото и да става, само да сме заедно, дори без пари – с милия ми, рай ще е дори на палатка. След това настроенията се сменят. Затова наличие на разум значи, че човек веднага практически подхожда към създаването на семейство. Има такива хора, нали? Срещали сте ги? Трудно могат да ги разберат тези, които са свикнали да се влюбват от пръв поглед. Те казват: «Ние няма да се оженим, защото още нямаме квартира …”. Те сигурно нямат любов? Но те просто имат разум. Затова те контролират похотта. Само че това е един от моментите.

В случая със Савитри е станало тъкмо обратното. Тази исто- рия я знае цяла Индия. Савитри си избрала мъж само за една година, знаейки че той ще живее съвсем кратко и проявила велика преданост към него. Такава преданост говори за това, че съществуват различни нива на взаимоотношения между мъжа и жената. Отношенията между съпрузите могат да бъдат много извисени. Както между предани могат да бъдат много извисени отношенията, по същия начин между мъжа и жената отношени- ята също могат да бъдат много извисени. Струва ни се, че никой даже не е подозирал за това. Семейният живот може да бъде та- къв. Затова има различни нива. Но в обикновения смисъл също така е необходима практичност.

Въпрос: В «Гита» се казва, че истинският брахмачари принася в жертва процеса на слушането. А когато човек приеме семе- ен живот, защо същият този принцип не се разпространява и в този ашрам?

Отговор: За семейния, най-главното е да регулира своя процес на слушане. Препоръчва се да превърне дома си в храм. Това е по-удобно и по-практично за семейния човек. На него му става много трудно редовно да посещава храма, поради възникналите условия на живот. Затова неговият дом трябва да стане храм, в който се установява олтар, стандарт за поклонение. Нама-хатта е важна за семейния и в това не е трудно да се уверим. Засега, вероятно мнозина не придават значение на грихастха-ашрама. Ние просто си плуваме по течението и не получаваме добри резултати, очаквайки колкото се може по-скоро да се освободим от семейните ни грижи. Често у човек възниква представата, че освобождавайки се от задълженията пред семейството си, това ще го отведе към постигане на Кришна съзнание. Но това не може да стане толкова просто и бързо.

Един човек казал на своя духовен учител, че иска да приеме саняса.

– Няма да ти дам саняса.

– Защо? Вече ми омръзна семейният живот.

– Но това не е основание за приемане на саняса-ашрам. Ако ти оставиш семейството си, тогава не е задължително да станеш саняси. Първо трябва да развиеш Кришна съзнание.

Затова здравомислещият човек първо развива Кришна съз- нание в семейния живот, а след това приема отречение, напълно концентрирайки се върху Бога. Отречението идва, ако го раз- виваме правилно. Но има фалшиво отречение, има и истинско отречение. Фалшивото отречение няма да помогне. То означава, че ние не искаме да изпълняваме своите задължения.

Въпрос: Кога се препоръчва да се приеме грихастха-ашрамът? Отговор: На някои им е още рано да приемат грихастха-ашрам, на други вече им е късно. Много е трудно да определим кой е готов да приеме семеен начин на живот. Много е трудно в наше време. Или човекът не е обучен, или за него вече е късно да го обучаваме. Това става проблем за цялото Движение. Необходи- мо е специално обучение. Човек може да бъде готов на млада възраст, ако е получил необходимото обучение. Но ако той не се обучава, тогава и на тридесет години няма да е готов. И някъ- де към четиридесет години наистина ще започне да разбира живота. Но е необходимо интензивно обучение, прилагане на знанието на практика, усилия. Полагайки усилия, трябва да се създаде, да се положи основа. Тази основа още я няма. Но когато се положи основата, Обществото ще стане по-силно, много по-силно.

Въпрос: Как трябва да разбираме разводите между предани? Отговор: В началото хората се срещат и се привличат с външните си черти. Брахмачари, брахмачарини – това са сетивни обекти един за друг. Те виждат форма, чуват звуци, забелязват поведение и получават впечатление – харесва ми или не ми харесва. И във случая – харесва ми! Създават се отношения. Това ниво е просто на приятни отношения, но то не е главното. С времето приятните отношения при всички, без изключение, се изменят, защото се изменя тялото. Съществуват фактори, благодарение на които чувствата с времето се охлаждат. Природата на сетивата е такава, че те се пренасищат от един и същ обект. Затова след известно време чувствата на хората един към друг се охлаждат ако те пренебрегват дхарма, като не използват приятните отношения за изпълняване на своите задължения. Когато хората използват приятните отношения, на тях им е лесно да изпълнят своята дхарма. Различните хора изпълняват различна дхарма: един иска да рисува и става ху- дожник, друг иска да говори и става учител, трети иска да се занимава с математика и става инженер – различни задължения, но харесваме да ги изпълняваме. На човек му харесва да се зани- мава с конкретна дейност и затова той с лекота следва дхарма. По-лесно е да изпълняваш своите задължения, към които човек е склонен по природа, отколкото чуждите. Същото е и в семей- ството. По-лесно е човек да изпълнява своите задължения, ако хората се харесват един друг. Това е нормално. Но много често преданите не знаят своите задължения. Ако преданите са в не- вежество, те не знаят в какво се състоят техните задължения, дхарма. И постепенно приятните отношения се изчерпват. Тъй като съпрузите не изпълняват своите задължения един към друг, те са натрупали маса от негативни впечатления един за друг, прикривайки ги. Взаимното недоволство избухва само тогава, когато се пробужда гняв и мъжът се кара с жена си.