Читать книгу Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора) - Amy Blankenship, Amy Blankenship - Страница 2

Куин Уайлдър огледа офиса на Уорън. Не беше сигурен дали си струваше да разбере кой стои зад убийствата. По-голямата част от крясъците приключиха... Поне се надяваше да е така. Погледна към Кейн, щом вампирът се обърна с гръб. Кейн не си направи труда да се защитава... Майкъл се беше погрижил за това вместо него.

Трябваше да е едновременно ядосан на русокосия вампир и да му се извини, но в момента единственото, което изпитваше към Кейн, беше нетипичен страх. А за един хищник това не бе никак приятно.

Кейн се усмихна, докато се взираше през прозореца. Наистина искаше да спре да чува мислите на други хора. Значи ягуарите и пумите отново играеха заедно... Голяма работа. Какво искаха от него? Да танцува танца на радостта ли? Е, не беше в настроение за това.

- Тези бездушни вампири ни превъзхождат най-малко с 10:1. Ако добре си спомням, Девон винаги е бил доста силен противник. Може би трябва да му се обадим и да го накараме да се върне и да ни помогне.

Стивън също изрази мнението си.

- С темповете, с които нараства армията на вампирите, битката вече може да се смята за загубена. Ако не съберем собствена армия, по-добре да си съберем нещата и да се разкараме от Додж.

- Ако семействата не бяха прекъснали всякакви контакти, сега щеше да знаеш, че Девон е твърде зает да гони половинката си. - отвърна Кат на Стивън, но гледаше яростно Куин, когато го каза.

- Сарказмът ти е виден. - ухили се Стивън. Големият му брат беше вбесил Кат, като я отвлече. Погледна отново Куин и се зачуди защо брат му не каза нищо за Дийн, който би могъл да помогне да се справят с вампирите наоколо. Заслужаваше си да се похвалиш, ако имаш паднал на своя страна... А не да го криеш.

Той беше чул за другия паднал, който помогна на Девон да си върне половинката и нейната приятелка, но тъй като той беше тръгнал с Девон и двете момичета, Дийн оставаше единственият им коз.

- Подкрепям идеята да се обадим на Девон с надеждата, че падналият... Как му беше името?

- Крис - каза Кат.

- Ако Крис се върне с Девон, тогава ще изравним силите, защото един паднал вече е готов да ни помогне. - довърши Стивън.

- И как си представяш да ги върнем? - попита Куин, като погледна Уорън. - Знаеш как се държат мъжкарите от нашия вид, когато намерят женска. Единственият начин Девон да се върне е, ако половинката му дойде с него.

- Предлагам ти друга идея... Кажи му истината. - каза Кат и срещна погледа на Куин, когато той се обърна да я погледне. Тя сбърчи вежди и се усмихна доволно, когато той отмести поглед.

Куин вътрешно потръпна от коментара ѝ, но не каза нищо.

Кейн извади цигара и я запали.

- Смея да кажа, че младата дама тук има право. Ако искаш да прибереш котенцата, трябва да ги примамиш.

- Разбира се - каза Майкъл, като се опита да разведри настроението в стаята. - Ще сложа купичка със сметана отвън и ще ги чакам с мрежа.

Кейн и Кат се ухилиха, като си представиха Майкъл да седи в тъмното с мрежа в ръка и да чака някакво неподозиращо коте да дойде да яде от купичка със сметана.

- Крис трябва да се върне - каза накрая Кат. - Виждала съм го как се бие и няма равен. Но ако го познавам добре, той няма да се върне без Таби.

- Как да накараш един паднал да остави поста си и да избере страна във война? - попита Стивън.

- Не можеш. - заяви Майкъл. - Падналите са малко на брой и на голямо разстояние. Единствените двама, които съм срещал, са Дийн и Крис и повярвай, не би искал да си имаш работа с нито един от тях. Той погледна Куин.

- Възможно ли е Дийн да помоли Крис да съкрати почивката си?

Ягуарите зададоха още няколко въпроса, а Кейн усети ледени тръпки по кожата си, когато ги отклони. Много добре знаеше за кого говорят. Ако Крис се върне... Табата ще го последва.

Всички с изключение на Майкъл трепнаха, когато Кейн внезапно се обърна и ги погледна.

- Войната вече започна, така че като приключите с целувките и сдобряванията, може да се присъедините към лова.

Той отвори прозореца и скочи, без да се интересува, че е на втория етаж. Дългото му черно наметало се разпери, като много наподобяваше на тъмни крила. След това се изгуби от поглед.

След като Кейн изчезна, Майкъл погледна драматичното изчезване на своя приятел и отиде да затвори прозореца. Всички мислеха, че Кейн е слязъл долу, но той усещаше присъствието му горе - на покрива. Срещата всъщност премина по-добре от очакванията на Майкъл.

Майкъл се чудеше дали Кейн осъзнава какво е направил, когато заби този кръвен камък дълбоко в плътта на Кейн. Когато захапа китката си и остави кръвта да тече в раната на Кейн, той го стори поради две причини. Едната беше да помогне на раната да заздравее по-бързо, но втората причина бе с егоистичен мотив. Тъй като кръвта му сега течеше във вените на Кейн, той можеше да проследи всяко движение на приятеля си.

Все още го тревожеше мисълта, че Кейн бе прекарал известно време в града, а той не знаеше. Дори не го потърси, защото смяташе, че Кейн е мъртъв. Ако беше открил Кейн по-скоро... Може би можеше да предотврати всичко това, преди то да излезе извън контрола на Кейн. Но сега, когато кръвта му течеше във вените на Кейн, можеше да използва това като проследяващо устройство. Ако Кейн реши да побегне... Няма да стигне далеч.

- Не знам защо Кейн се държи така, след като той е причината за това нашествие от вампири - каза Ник, докато се подпираше на вратата. Не му пречеше Майкъл да се намеси, но не беше добра идея да разчита на Кейн. Този човек не изглеждаше стабилен.

- Ядосан си, защото Кейн реши да не заема страната на врага - каза Уорън, макар че самият той не се доверяваше много на Кейн. Но нямаше да споменава факта, че Кейн постави капан на сестра му, за да може Куин да я отвлече... Поне не и докато не разбереше доколко възкръсналият вампир е с акъла си.

Майкъл започна да разбира Кейн, но все още му трябваше време. Знаеше, че Кейн крие нещо от него и си умираше да разбере какво е то, преди това да разяде приятеля му отвътре. Искаше му се Кейн да побърза и да осъзнае, че вече не е сам.

От друга страна Майкъл осъзнаваше, че Кейн е преживял нещо, чийто ужас той никога не би разбрал. Ако бе изправен пред същата ситуация, Майкъл не беше сигурен, че щеше да запази здравия си разум. Кейн беше предаден от един от най-добрите си приятели и осъден на вечно изгнание без почти никаква надежда да избяга.

Той присви очи, гледайки към прозореца и осъзна, че това е въпрос, който напълно забрави да зададе. Как Кейн е излязъл от гроба?

*****

Кейн обикаляше напред-назад на покрива на „Лунен танц“, като свиваше и отпускаше юмрук. Пред очите му все още беше изражението на Крис, когато го захвърли през склада като боклук. Той не можеше да се пребори с падналия... Никой не бе в състояние да се справи със силата, която притежаваше всеки един от тях.

Дори да извикат Крис за подкрепление и Табата да се върне с него, Кейн знаеше, че Крис няма намерение да я споделя. Това не се случваше често, но Кейн можеше да се обзаложи на кръвния камък в тялото си, че падналият бе влюбен в Табата. Ако това бе вярно, Кейн нямаше никакъв шанс да се доближи до любимата си.

Той пропиля шанса си и адски го болеше от това. Дори да нямаше паднал ангел до себе си, Табата вече не би имала нищо общо с него. Що се отнася до останалите, не го интересуваше дали шифтърите го харесват или не. Това в никакъв случай не бе състезание за популярност.

- Може би е по-добре, че не ме харесват. - прошепна той, докато гледаше града.

Кейн поклати глава решително и бръкна в джобовете си. Щеше да остане колкото е необходимо, за да отърве града от вампирската паплач, която без да иска доведе. Но след като го направи, щеше да си тръгне сам. В онзи ден, когато реши да тръгне, на никой няма да му пука, за да го последва.

Мисълта го изнерви.

*****

Тревър спря пред дома на Енви и изключи колата. Наистина искаше да говори с нея и да види как е. Може би е имала време да помисли за това, което й каза... В края на краищата това беше самата истина.

Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който „взе назаем“ по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.

Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.

Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях. Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.

- Идеално - прошепна той.

След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.

Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори. Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.

- Здрасти - каза тихо той.

Чад въздъхна и се облегна на вратата.

- Здрасти и на теб, страннико.

- Виж, оплесках нещата и искам да говоря с Енви... Или поне да опитам, ако обещаеш да държиш тейзъра далеч от нея - обясни Тревър с лека усмивка.

- Бих го направил, но тя не е тук. - отговори Чад, като се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст. Джейсън спомена името на Тревър заедно с думата преследвач, така че той се надяваше, че Джейсън греши. - Тя реши да си почине и да се помотае с Табата и Крис. Не съм сигурен кога ще се върне.

Тревър пое дълбоко дъх и кимна, когато забеляза, че ароматът на Енви в къщата не е скорошен. Поне Чад казваше истината за това, че не е вкъщи.

- Тогава трябва да й предадеш нещо.

- Какво? - попита Чад със сериозен поглед.

- Тя трябва да стои далеч от Девон Сантос. Той ще й създаде неприятности и накрая ще я нарани. - той започна да увърта, като се надяваше да привлече Чад на своя страна и да събуди братския му инстинкт.

Чад се намръщи при предупреждението на Тревър и кръстоса ръце на гърдите си.

- Нещо като теб?

Самодоволното поведение на Тревър се изпари.

- Виж! Това, което аз направих, бе част от работата ми. Не исках да нараня Енви заради работата си. Затова никога не й споделих как си изкарвам прехраната.

Той отмести поглед и бръкна още по-дълбоко в джобовете си. Знаеше, че Чад няма представа. Силно се надяваше, че Енви не е повторила пред Чад това, което й каза. Не бе нужно гражданите да знаят за странните неща, на които може да се натъкнеш нощем... Още по-малко пък едно ченге.

- Нощта, когато ме намери в клуба, й казах, че съм под прикритие, но не мисля, че тя ми вярва. - добави той. Наблюдаваше съсредоточено реакцията на Чад, за да разбере дали знаеше нещо повече от необходимото.

Чад въздъхна.

- Виж, знам, че харесваше сестра ми, но тя продължи напред. Мисля, че трябва да направиш същото. Не ти го казвам само като колега или дори приятел. Казвам ти го като човек, който е минал през това. Остави я сама и нека тя реши какво да прави. Въпреки най-добрите ти намерения, мисля че сега се среща с Девон.

Тревър погледна Чад.

- Какво? - каза той застрашително.

- Доколкото знам тя се среща с Девон. - повтори Чад решително.

Тревър усети хладни тръпки по гърба си, обърна се и се отдалечи от вратата, без да каже и дума. Чад се намръщи, когато забеляза котката на предното стъкло в колата на Тревър. Тревър бързо се качи в колата, запали я и излетя.

- Джейсън, - каза Чад на себе си - дано не си прав, че е преследвач.

Чад знаеше, че Енви напусна града с Девон и се присъедини към Крис и Табата за кратка почивка. Той не възнамеряваше да каже това на Тревър, тъй като Енви го беше помолила да пази тайна. Така или иначе нямаше значение, защото Тревър не го засягаше какво прави Енви.

Чад поклати глава и тъкмо щеше да се прибере, когато видя нещо синьо с периферното си зрение. Лицето му грейна, когато видя дънките на земята и се втурна да ги вземе, като направи гримаса при вида на пълзящите по тях мравки.

Щастието му се помрачи, когато видя всички дупки по тях, а зениците му се разшириха при вида на разпорения чатал.

Чад се наведе над дънките и погледна към улицата.

- Куче, това е краят ти.