Читать книгу Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора) - Amy Blankenship, Amy Blankenship - Страница 3

Кат се премести до прозореца. Искаше да е възможно най-далеч от Куин. Тя почти го изгледа раздразнено, като осъзна, че така само го виждаше по-ясно. Искаше й се Енви да беше тук. Наистина имаше нужда да говори с тази жена... Или с която и да е друга жена. Щеше да е хубаво да има малко подкрепа в този мъжки разговор.

Като се огледа, осъзна, че не всички членове на пумите присъстваха.

- Къде са Мика и Алисия? - попита Кат, защото знаеше, че те трябва да са част от това... Каквото и да беше това нещо.

Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.

- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.

Изражението на Кат се помрачи и тя изглеждаше готова да откъсне главата на семейството на пумите.

- А Мика? - попита Уорън, преди Кат да обяви война заради последната забележка.

- Не можем да се свържем с него. - гневът в гласа на Куин накара всички да го погледнат с любопитство. - Непрекъснато се опитваме, но той не отговаря на мобилния си.

Стивън въздъхна при упорството на Куин и го прекъсна.

- Мика го няма от две седмици.

- Какво? - попита Уорън, като изведнъж се ядоса. - Защо не поиска помощ от нас?

- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.

Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.

- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.

- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.

Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.

Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.

Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.

Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.

- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.

Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.

- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.

- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.

Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.

- Ще отида с Уорън. - каза Кат.

- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.

- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.

Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.

- По дяволите. - прошепна Ник. - Искаше ми се да беше затръшнала вратата.

Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.

- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.

Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.

- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.

Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.

Девон въздъхна.

- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.

- Давам ти няколко дни, след което трябва да се прибереш. - каза Уорън. - Искам да направиш нещо за мен през тези няколко дни.

- Какво е то? - попита Девон, след като вече се беше разсънил.

- Искам да попиташ Крис дали ще ни помогне. Кажи му, че Дийн вече е в играта, но вероятно ще се нуждаем и от него. Ако трябва, накарай Енви да убеди Табата, че се нуждаем от Крис тук, защото, ако са верни слуховете, ако тя се върне и падналият ще я последва.

- Ще видя какво мога да направя. - каза Девон. - Крис е странен. Той прави каквото си реши, познаваш го.

Уорън кимна.

- Напомня ми за някой друг, когото познавам.

Девон се изкикоти.

- Добре, голям братко, но не ти обещавам нищо.

- Ще се видим след няколко дни. - каза Уорън и затвори.

*****

Куин забеляза Кат в една от камерите за наблюдение не стената. Тъй като всички чакаха Уорън да приключи разговора си, той се приближи към монитора, защото беше отегчен. Когато гледаше Кат, не чувстваше отегчение.

Смяташе я за красива преди години, но беше подценил в какво ще се превърне. През годините той бе наблюдавал Кат от разстояние. Дори бе наел шпиони, които да работят тук в „Лунен танц“ и да му докладват... Макар че последният, който изпрати, завърши като жертва на едно от скорошните убийства.

Той се напрегна, когато един мъж тръгна право към мястото, където Кат стоеше зад бара, и я хвана за ръката. От това, което виждаше на камерата, Куин можеше да каже, че този мъж не е приятелски настроен.

*****

Тревър влезе в „Лунен танц“, като не знаеше дали иска да разруши мястото или да удави гнева си в няколко галона алкохол. Опита се да се свърже с Енви, но тя очевидно се криеше от него. Табата и Крис най-вероятно наблюдаваха обажданията си заедно с нея. Когато попита всезнаещия брат къде по дяволите е Енви, му се прииска да откъсне главата на Чад заради неопределения отговор.

Тревър видя Кат да сервира напитки зад същия бар, където винаги беше работила. Той се протегна и я грабна за ръката, за да й привлече вниманието, но погледът, който тя му хвърли, го накара да се отдръпне и да седне.

- Промоцията на тейзъри свърши. Мога ли да ти предложа нещо друго? Може би доживотно членство в някой от другите барове? - Кат го погледна невинно с пърхащи мигли. Когато се вгледа в очите му и видя мъката в тях, тя сви рамене. - Съжалявам, истинската ми мишена не е тук. Какво да ти предложа?

Тревър потърка слепоочията си с пръсти. Никога нямаше да разбере противоположния пол. А и те не правеха нещата по-лесни.

- Някои отговори.

- Като? - попита Кат.

- Като къде се крие гаджето ми.

Той повдигна леко вежда, докато чакаше отговор.

- Гаджето ти? Толкова бързо ли замени Енви? - Кат се усмихна, когато той безмълвно се втренчи в нея. - О, имаш предвид Енви.

- Мислиш ли? - каза Тревър саркастично.

- Всичко, което знам е, че бившето ти гадже и брат ми заминаха на нещо като меден месец. Кат сви рамене и знаеше, че това е по-близо до истината, отколкото Енви мисли.

- Мислех, че е с Табата и Крис? - Тревър усети как кръвното му се качва до опасно ниво, като се чудеше дали Чад е излъгал за това.

Кат бързо му наля шот от питието „Плам“, като се надяваше това да успокои гнева в очите му.

- С тях е. Таби и Крис са с тях.

Тя сложи питието пред него и добави:

- Заведението черпи.

Тя се изненада, когато видя непролетите сълзи, събрани в очите му и отразени от светлината.

По дяволите! Тя мигновено съжали за поведението си спрямо него. Искаше й се Куин да изпитва това към нея. Щеше да е хубаво да прояви някакви емоции към нея или това, което беше изпитвала към него. По дяволите! Дори би приела мисълта, че Куин я пренебрегва, ако само имаше смелостта да й го каже в очите.

Пресегна се и постави ръка на рамото на Тревър. След това се замисли как да го разсее и в същото време да си спечели партньор в лова.

Кат се усмихна. В главата й започна да се заражда една идея. Той открито я нарече ягуар онази вечер, така че очевидно не лъжеше, че е изследовател на паранормални явления. Ако момчетата искаха армия, тогава най-малкото, което можеше да стори, е да помогне в набирането й... Нали така?

- Сега, ако ме извиниш, ще се превърна в мишена за вампирите, които остават трупове пред прага ни.

Тя щеше да заобиколи бара, но Тревър я грабна за китката толкова бързо, че тя дори не разбра как е станало. Тя се намръщи при допира на ръката му.

- Пусни ме, освен ако не възнамеряваш да ми помогнеш.

- Сериозно ли говориш? - попита Тревър.

И той беше склонен да вярва, че са вампири поради факта, че явно имаше бум на ражданията при тях... О, и белезите от зъби. Лошото беше, че не беше имал работа с вампири преди... Само по време на обучение. Трябваше да си намери причина да се навърта наоколо, докато Енви се появи. Тогава защо пък да не се помотае със сестрата на конкуренцията?

Когато Кат кимна и бавно отдръпна ръка, Тревър поклати глава. Знаеше, че ще съжалява за това.

- Братята ти ще дойдат ли с теб?

- О, да, но в друга посока. - нацупи се тя. Явно никой не искаше да е в един отбор с момичето.

И за да докажат казаното, Стивън и Ник избраха този момент, за да слязат и да се отправят към вратата заедно. Ник погледна втренчено Кат, като се надяваше, че тя ще разбере посланието и ще направи това, за което Уорън я помоли... Да остане тук, където е безопасно. Той се почувства по-добре, когато тя му се усмихна леко, сякаш бе забравила всичко.

Като погледна отново към вратата, която водеше на горния етаж, Кат кимна.

- Виж, всички са разпределени по двойки тази вечер, освен мен.

Тя се усмихна на Тревър, сякаш това не я засягаше.

- Но няма проблем. Нямам против да ловувам сама.

Тревър се усмихна и сложи ръце на бара. Наведе се, като даде сигнал на Кат да направи същото, и прошепна две думи.

- Не сама. - поклати глава той.

Куин и Уорън се спряха, когато слязоха в нощния клуб. Уорън знаеше, че имат повече от необходимия персонал за тази вечер, така че нямаше да има проблеми, но това не му попречи за издаде няколко заповеди в последния момент.

Докато го правеше, Куин се втренчи в Тревър. Той не пропусна момента, в който Тревър сграбчи Кат за китката... Нито емоционалния танц, който последва. Колко близка бе Кат с този мъж? Държаха се така, сякаш споделят тайна, която другите не можеха да знаят, и това му лазеше по нервите.

- Кой е този мъж с Кат? - попита Куин, когато Уорън спря да говори по комуникационната връзка.

Уорън се обърна, за да види бившето гадже на Енви. Разбра, че Кат казва на Тревър, че Енви вече не е свободна, което беше добра идея. Може би ако Тревър не се мотаеше в бара, изследователят на паранормални явления щеше да разследва другаде.

- Това е местният мазохист, който обича да бъде стрелян с тейзър от привлекателни жени.

Уорън се ухили на собствената си шега. Когато Куин не се усмихна, той съжали, че не се съюзи с Майкъл. Чудеше се дали е твърде късно да смени партньора, но след това отхвърли тази мисъл. Куин и Кейн заедно не предвещаваха нищо добро.

Тревър почувства, че някой го гледа и погледна към вратата. Не можа да скрие изненадата си, когато видя Куин Уайлдър с Уорън Сантос. Ако нямаше други подозрения, Тревър щеше да повярва, че двамата са замесени в убийствата и кроят следващия си ход. Но тази мисъл беше запазена за глупаците от местната полиция.

- Какво прави тук собственикът на „Нощна светлина“? - попита Тревър, като се обърна към Кат.

- Всички се опитваме да разрешим проблема с вампирите. - каза Кат, като погледна Куин предизвикателно. Не може да бъде! Изглеждаше малко смутен. За да изпита теорията си, тя се наведе към Тревър, сякаш шепнеше сладки думи в ухото му. - Имаш ли оръжия, които можем да използваме, за да изравним силите? - тя му намигна, като осъзна, че току-що е спечелила партньор за вечерта.

Тревър се замисли, като се опитваше да си спомни какво има в багажника.

- Да, имам някои неща в колата. - призна Тревър. - Може да се наложи да идем до нас, за да вземем и някои допълнителни, които съм скрил в сейфа с оръжия.

- Идеално.- помисли си Кат.

Докато Уорън и Куин минаваха покрай бара, вниманието на Уорън отново бе отвлечено от комуникационната връзка. Куин нямаше нищо против да закъснее. Това му даде време да разбере какво се случва с щастливата двойка на бара.

Кат видя, че Куин се приближава и бързо се отдръпна, за да не чуе Тревър. Така Куин не можа да попречи на плановете й. Тя се пресегна да вземе една бутилка и видя, че Куин е застанал между нея и бара.

- Мога ли да ви помогна, господине? - попита Кат саркастично. - Знаете, че шефовете не се допускат зад бара.

Куин се приближи още малко, въпреки че почти нямаше място. Сложи ръка на рафта до нея и тя нямаше как да се измъкне. Като видя, че търси с поглед мъжа, с който бе разговаряла... Куин изръмжа.

- Не се разсейвай тази вечер, Кат. Предупреждавам те. Това, че няма да дойдеш с нас, не значи, че вампирите не могат да влязат тук.

Кат въздъхна. Знаеше, че това е изпитан номер. Накарай някой да се чувства важен, като му намериш работа.

- Всичко ще е наред. - каза тя, като мина под ръката му и се насочи към Тревър. - И ако имам нужда от нещо, вече намерих желаещ да ми го даде.

Последните думи бяха изречени с тон на закачка. Беше лъжа, но Куин я вбеси.

Тя се усмихна тържествуващо. Знаеше, че Куин помисли, че има предвид в интимен план, а Тревър помисли, че говори за вампирския лов тази вечер. Уорън приключи в този момент и се отправи към Куин, който беше готов да тръгне.

Куин присви устни, когато застана зад Кат и се наведе, като почти допря устни в ухото й.

- Пожелавам ти безопасна вечер!

Той наблюдаваше със задоволство тръпките, които преминаха по врата и раменете й.

Кат се хвана за бара, защото почувства, че коленете й омекват. Като се опитваше да се успокои, подскочи, когато чу гласът на Майкъл зад себе си.

- Не дърпай котката за опашката прекалено, любов. - напомни й Майкъл, после кимна на Тревър, преди да отиде да се срещне с Кейн на покрива.

Тревър се намръщи при стреснатия вид на Кат.

- Той не е ли вампир?

- Не, това е мъж, който ни помага да проследим истинските чудовища. - каза уверено Кат и добави наум, че той е единственият, който не направи драма от излизането й тази вечер. - Изглежда обаче, че закъсняваме. Готов ли си да тръгваме?

*****

Кейн обикаляше по покрива, като пушеше и от време на време се протягаше. Започна да се изнервя, докато чакаше Майкъл да се появи.

- Ягуари и пуми - оплакваше се той. - Те са по-лоши от домашните котки. Всеки иска да доминира над останалите. По-добре да се съюза с койоти, отколкото да се забърквам в това.

Майкъл се качи на ръба на покрива, точно зад Кейн, като прекъсна развълнувания му брътвеж. Той се намръщи, когато Кейн незабавно млъкна и погледна настрани, когато забеляза присъствието му.

- По дяволите, Кейн! Ще говорим ли за това, което те притеснява, или не? - попита Майкъл, като се приближи.

- Или не - отговори Кейн.

- Добре.

Майкъл изчака, защото знаеше, че Кейн мрази мълчанието повече от споровете. Радваше се, когато бе прав.

Кейн отиде до ръба на сградата, като отново се отдалечи. Беше забравил как Майкъл се промъква тайно... Не беше се случвало отдавна.

- Рейвън изглежда разочарован, че армията му не беше в склада... Някой от най-свирепите липсват. Предполагам, че вампирите, които пропуснаха малкото парти, вероятно се нуждаят от място, където да прекарат деня. Ще проверя това.

Майкъл не каза нищо, когато Кейн слезе от покрива и се приземи на тротоара долу. Точно когато застана на ръба и се канеше да слезе, нещо на покрива отсреща привлече вниманието му.

Като насочи поглед натам, Майкъл улови сянка, която изчезна. Нещо в тази сянка му изглеждаше познато, но не можеше да се сети какво.

Някой преследваше Кейн или той беше мишената? Като се опита да потисне това чувство засега, той погледна надолу и се усмихна, докато падаше. Въпреки че вече не виждаше Кейн и знаеше пътя до склада, той реши да последва собствената си кръв, която сега течеше във вените на Кейн. Когато стигна до склада, той чу виковете на вампирите, които Кейн бе повалил.

Той се спря на входа и използва свръхестественото си зрение, за да види в тъмнината на огромната стая. Върху Кейн вече имаше два вампира и още няколко смятаха, че беше добра стратегия да имат няколко човека в отбор. Като влезе, той затвори вратата след себе си и пристъпи напред, когато чу ехо от гласа на Кейн.

- Аз ще се справя с това. Не им позволявай да стигнат до теб. - каза Кейн задъхано, като изви врата на вампира, който се опитваше да му изтръгне гърлото. Той се дръпна, когато зъбите се забиха във врата му. Това го накара да повали единия вампир.

Майкъл погледна учудено, но се опря на вратата.

- Добре, щом си сигурен.

Той сложи ръце на гърдите си и се облегна на метала.

- Скучно ми е... - каза той след малко и погледна към бездушните вампири, които все още не бяха влезли в битка. - Не мисля, че някой от вас ще ми окаже тази чест?

Когато Кейн успя да обезглави първия вампир, друг се насочи към Майкъл, но Кейн го хвана за коженото яке.

- Не мисля, че ще стане. - изръмжа той, като го въвлече в боя.

- Майка ти не те ли е учила да споделяш? - Майкъл се усмихна, докато наблюдаваше как Кейн го унищожава. Имаше чувството, че Кейн се нуждае да изпитва болка, за да се почувства жив. Той не се съмняваше, че Кейн щеше да е последният вампир, останал на крака. Може би този изблик на гняв щеше да помогне на приятеля му да разкрие душата си... Най-добрата терапия.

- Майка ми беше крадец. - отговори Кейн, като скочи и срита в гърдите един вампир, който тичаше срещу него. Вампирът полетя и Кейн скочи върху него. Като скочи, той се изправи на крака за секунди.

- Не вярваше в споделянето.

- И двамата знаем, че майка ти не беше крадец. - смъмри го Майкъл. - Тя беше добре възпитана дама.

Кейн получи удар по лицето и политна назад. Майкъл проследи как Кейн прелетя до него и падна в същата купчина боклук, в която Крис го бе запратил. Той въздъхна, когато забеляза, че Кейн беше целия в кръв. Кейн отново се втурна в боя, като разкъса негодниците.

- Имаш ли нужда от помощ вече? - попита Майкъл на фона на звука от счупени кости и кървави локви, които ставаха все повече. Той се засмя, когато Кейн започна да шепти едно от заклинанията на Син, но бе ударен по устата, преди да го довърши.

- Не - изрева Кейн, като изплю кръв в лицето на този, който го удари толкова силно, че му се зави свят. Като грабна дървото от един счупен стол, той го навря в устата на вампира с такава сила, че излезе от задната част на врата му.

Майкъл направи гримаса, но не се намеси. Наблюдаваше отблизо, като преброи, че три вампира бяха повалени и оставаха още четири. Кейн беше безстрашен - още повече сега, отколкото преди да бъде заровен жив. Това напомни на Майкъл за въпроса, който още не бе задал: как Кейн успя да отмени обвързващото заклинание без кръвта на любимата?

След по-малко от двадесет минути Кейн падна на колене. Той погледна през замъгления си поглед към звука от пляскане, който се приближаваше. Избърса кръвта от устата си и се опита да се изправи. Не успя и се засмя, защото подът се пързаляше от кръв.

- И победителят получава 100 лейкопласта и почивка в дома на Майкъл.

Той се наведе и хвана Кейн, за да му помогне да стане. И двамата се олюляха, преди да го задържи.

- Имаш дом? - попита Кейн, като се надяваше, че ако продължи да говори няма да припадне, преди да стигнат дотам. Знаеше къде живее Майкъл, но не искаше да си признава. Това само щеше да накара Майкъл да му се ядоса, защото не го бе посещавал. Не се гордееше от тази си постъпка, но бе имал нужда да пази дистанция.

- Да, вече съм пораснал. Освен това ковчезите не са на мода.

Той потръпна вътрешно, като осъзна, че шегата може да не се хареса на Кейн.

- Мястото е огромно. Било е музей на изкуствата във Викториански стил, докато не построиха по-модерен в Бевърли Хилс. Може би, ако се преместиш при мен мястото ще започне да ти изглежда като дом.

- Искам кученце - каза Кейн изневиделица, като се опитваше да прави крачки, за да не падне.

- Какво искаш? - попита Майкъл.

- Ако ще живеем заедно, тогава искам куче.

- Майкъл се усмихна на стария си приятел. Явно любовта на Кейн към кучетата не бе намаляла през годините.