Читать книгу Желания - Berardino Nardella, Берардино Нарделла - Страница 6

"Морето омагьосва, морето убива, вълнува, плаши, понякога разсмива,

изчезва, понякога, се преоблича

като езеро или създава бури и вие,

Поглъща кораби, дарява богатства,

потайно, мъдро, нежно, могъщо море, непредвидимо. Но преди всичко: морето зове. "

Алесандро Барико

Тази книга цели да предостави нужните средства за развиване на латентните способности във всеки отделен индивид.

Всеки от нас има възможността да успее във всичко желано, да реализира мечтите си, да постигне това, което другите са постигнали.

Коя е тогава причината някои да успяват, а други да фалират?

Защо не можем да постигнем това, което искаме?

Тази книга разглежда именно това, анализирайки как поведението ни възпрепятства реализацията ни и ни предоставя полезни идеи за реорганизация на битието ни, като го пренасочва към желаното от нас.

Животът ни може да се сравни с яхта, прекосяваща океаните.

Ние сме капитаните на тази яхта и преди всичко, трябва да решим коя посока ще следваме.

Имайки предвид желанията си, можем да решим да прекосим определени морета, да изследваме нови земи, да издирваме съкровища в невъзможни места, да търсим и преминаваме собствените си граници или границите на света, да посетим екзотични места,да кръжим около целия глобус, но без

посока ще се движим без цел, без ентусиазъм и амбиция да стигнем докъдето сме решили, без да знаем накъде сме се запътили. И обратното, целта ни зарежда с ентусиазъм от поставените цели ини изпълва с щастие ирадост по време на пътя.

Изключително важно е да проумеем, че ние сме капитаните на нашата яхта, ние живеем живота си, следователно,ние самите непременно трябва да насочваме яхтата към целта, която сме си избрали; ако оставим на другите управлението на лодката ни, няма да сме способни повече да я подчиним и няма да е възможно да посетим местата, за които сме мечтали.

Ако позволим на някой друг да управлява, яхтата ни ще прекоси морета, които друг е избрал за нас и няма да знаем, дали това пътуване ще ни донесе радост и щастие, удовлетворение и реализация.

Освен това, ако управлението не е в ръцете ни, няма да сме способни да коригираме траекторията, когато видим препятствия, скали или айсберг, които могат да потопят лодката в океана, да ни удавят и да унищожат яхтата ни.

Няма да можем да избегнем урагана на хоризонта и неминуемо и фатално ще се разбием, няма да успеем да се спасим по време на бурите, ще бъдем в центъра на случващото се и на съдбата, която на този етап, само морето ще реши каква ще бъде.

Разбира се, така или иначе винаги ще има бури, дори и когато самите ние управляваме, но ако не друго, поне ще можем да ги избегнем или поне да ги посрещнем по-добре, сваляйки платната и хвърляйки котва във водата; и всяка буря ще ни обогатява с опит, ако съумеем да си направим изводите, ще бъдем по-добре подготвени, когато лошото време отново ни изненада.

Нито бурите, нито насрещните ветрове, нито лошите условия ще спрат капитана, ако намеренията му са твърди, ако целта която си е поставил е станала част от сърцетому и съществуването му; рано или късно ще достигне целта си.

А когато пристигнем?

Разбира се, ще има радост и удовлетворение, но който и да е морски вълк не би могъл да се задоволи задълго време, рано или късно ще започне отново да кръстосва с яхтата си, търсейки нови морета за превземане, нови непознати земи, нови съкровища за откриване, нови пристанища за достигане.

Това е същността, един път в непрекъснато търсене на себе си и това, което умеем да правим, един безкраен извор на възможности и открития.

Ние сме капитаните плаващи във водите, които представляват света, живота, нашето и чуждото битие, и го правим с яхтата ни, представляваща съвкупността от нас самите, тялото ни; затова трябва да се грижим за нея, да направим така, че винаги да е изправна и да не се пълни с вода, нещо много опасно, когато сме вече в открито море, тогава ще бъде много трудно да достигнем твърда земя.

И сега остава да добавим последният щрих на метафората на живота ни, липсва ролята извършвана от съзнанието ни, което не е нищо друго, освен екипажа.

Под съзнание, тук се има предвид, подсъзнанието, деветдесет процента от всички умствени функции, които ние не осъзнаваме, функции, които се ангажират с цялото ни същество, започвайки от оцеляването - ръководейки работата на цялото ни тяло, стигайки до това, което наричаме характер, тоест, съвкупността от изживения (и въображаемия) ни опит, които сме запечатали в нас.

Екипажът е изключително важен за капитана, сам никога не би могъл да се справи с всичко.

Имайки на разположение няколко здрави и верни хора, плаването става по-леко, начинанието става възможно.

Какво да кажем обаче, ако в екипажа всеки прави, каквото си иска? Ако няма яснота в ангажиментите? Ако цари анархия илидори отказ за изпълнение на заповедите?

На този етап яхтата ни ще стане неуправляема и ще бъде отнесена от океанските течения.

Затова и е толкова важно да имаме екипаж, работещ за капитана, както и да обучим екипажа да работи, да го подготвим, да го направим ефикасен и експертен, благодарение на постоянната работа и опита.

Щурвалът на яхтата, както се знае, трябва да се следи постоянно, тъй като вълните постоянно го изместват и променят курса на плаване. Необходим е някой, който от време на време да го коригира и да държи посоката, която сочи компаса. Разбира се, това може да върши и капитанът, но не през цялото време на плаване.

Ако сме успели в качеството си на капитани да обучим добре хората си, ще можем да спим спокойно, защото им имаме доверие, защото разчитаме на помощта им, защото знаем, че това, което искаме е споделено и от тях.

Ако сме достигнали този момент, каквото и да се случи навън, можем да се доверим на вътрешния ни мир като водач и помощник, можем да се доверим на верния ни екипаж.

Това е и целта на тази книга, да ни помогне да поемем отредената ни роля, тази на капитан, да обичаме и се грижим за лодката ни, да я насочваме накъдето желаем и да обучаваме, и ръководим екипажа ни, така, че да ни бъде незаменима подкрепа по време на плаването.

Щом веднъж поемем отговорността за тази ни роля, нищо няма да ни спре да желаем, да търсим, да бъдем това, което искаме, било то романтични пирати, авантюристи или изследователи на неизвестното.

Щом веднъж си дадем сметка, че пътешествието е започнало, че никога не е късно да изправим щурвала, тогава ще започне истинската авантюра.

От нас зависи дали ще я изживеем и щом веднъж сме определили курса, целта ще ни очаква, земите, които сме си обещали да посетим, няма да имат търпение да ни посрещнат.

И може би някой ден ще бъдем част от някоя легенда, ще изкачим и ние Олимпа на митичните персонажи, ще бъдем признати като пионери, ще открием нови континенти, чието съществуване не е било известно.

На добър път, капитане, нека съдбата и морето ти бъдат помощници!