Читать книгу СПАСЕНИЕ - ДАНИЕЛ БОГДАНОВ - Страница 1

НАЙ–ДОБРИЯТ

Джак Бърнс бе най-добрият в занаята. Изключително точен и коректен към поръчителите. Това го знаеха почти всички от подземния свят на града, знаеше го и самият той. Извоювал си бе тази слава през последните години. Поръчките ги изпълняваше безупречно, а и не бе залавян нито веднъж от полицията. Свидетели почти никога нямаше, а дори и да се появяваха такива, то бе за кратко. Те отпътуваха към онзи свят също толкова бързо, колкото и хората, за чието отстраняване той получаваше тлъсти пачки. Не изпитваше състрадание към жертвите. В повечето случаи те бяха „грешници“ в редица отношения и тяхното заличаване се приемаше с облекчение от редица нормални граждани и служители на реда.

Последната поръчка също бе изпълнил без проблем. Един изстрел в челото бе достатъчен. Дебелият бизнесмен Джордж Редшоу, известен търговец в града, вече бе история. Оттогава изминаха две седмици, а поръчителят Мартин Кийн искаше отново да се срещнат. В повечето случаи Джак Бърнс отказваше подобни покани, защото те представляваха излишен риск. Колкото по-често се срещаше с поръчителя или със жертвата, толкова по-голяма бе вероятността името му да се появи в хода на полицейското разследване.

Този път обаче не отказа. Предполагаше, че тази среща с поръчителя ще е последна. Мистър Кийн бе пожелал да се видят във вилата му, на петдесетина километра извън града. Той, както и вече покойника Редшоу, също бе търговец. Двамата бяха конкуренти, очевидно борещи се за един и същ пазарен сегмент. Практиката показваше, че в това няма нищо необичайно. Колкото и голям да е градът, понякога място за двама себеподобни няма.

В точно определеното време Джак пристигна във вилата на Мартин Кийн. Както и предполагаше, бяха само двамата с търговеца. Той също не би рискувал да бъде забелязан от някого в града, в компанията на тип като Джак Бърнс. Именно заради това се срещаха на такова отдалечено и потайно място, където Кийн вероятно водеше единствено любовниците си.

– Трябва да Ви поздравя Джак – започна Кийн със сервилна усмивка. – Много добре сте си свършили работата. Доколкото подочух, полицията предполага, че убийството е извършено с цел грабеж. От сейфа на Редшоу липсвала голяма сума пари.

– Това си е тяхна версия – сухо отвърна Бърнс и не сметна за необходимо да добави нещо повече.

Може би Мартин Кийн очакваше от него да даде подробен отчет, как точно е протекло изпълнението на поръчката, но Джак Бърнс не следваше подобна практика. Никога не разкриваше някакви подробности на когото и да било за това, как точно си върши работата. Поръчителите не правеха изключение в това отношение. Уведомяваше ги само, че поръчката е изпълнена и толкова. От там нататък пътищата им се разделяха. Виждайки, че няма да изкопчи нещо повече Кийн продължи:

– Просто исках да Ви попитам, наистина ли сте взели парите, или полицията е пуснала тази версия за да заблуди медиите, а всъщност да разследва в съвсем друга посока. Ако сте ги взели, няма нищо лошо. Дори е по-добре за мен! Полицията не би ме свързала по никакъв начин с този случай, а ще си остане с версията за грабежа.

Джак Бърнс все още стоеше мълчалив. С тази разлика, че в ръката му вече се бе появил пистолет с поставен заглушител. Наоколо едва ли имаше друга жива душа, но той трябваше да действа на сигурно.

– Какво значи това Джак? – попита стреснато Кийн, осъзнал какво вижда пред себе си.

– Вие сте следващият – сухо отвърна Бърнс.

– Как така? Аз Ви наех да свършите мръсната работа, но Ви заплатих за това достатъчно пари. Ще платя и още ако трябва. Защо трябва и мен да...? – Кийн отстъпваше леко назад размахвайки ръце. – Чакайте, чакайте малко! Някой е платил да ме ликвидирате ли? Не може да бъде! Единственият ми конкурент бе Редшоу и Вие сте го отстранили. Нали така? Или не сте изпълнили поръчката? Ако е така...

– Поръчката е изпълнена. В това можете да бъдете сигурен. Просто сега изпълнявам следващата.

– Не разбирам! – Кийн очевидно не схващаше какво бе станало, а Джак Бърнс доближаваше дулото незаинтересован от неговите разсъждения. – Ако Редшоу е мъртъв, кой тогава Ви е платил да ме отстраните? Ако искате не ми казвайте. Който и да е платил, колкото и да е платил, аз ще Ви заплатя двойно.

– Това няма да Ви помогне Кийн. Аз винаги изпълнявам поръчките прецизно. Това го знаете много добре. Мислите ли, че Редшоу не ми предложи същото? Да ми заплати двойно, за да го оставя жив. Щях ли да съм това което съм, ако участвах в подобни пазарлъци?

Такива сценки Джак Бърнс бе преживявал неведнъж. Но досега не бе поддал. Имаше ли поръчка, която му е заплатена, следваше изпълнението ѝ. Всичко останало не го вземаше под внимание. Преди да натисне спусъка обаче реши, че в случая няма да е проблем да разясни на Кийн за какво става въпрос. Така или иначе накрая ще го ликвидира.

– Какво толкова има за разбиране? – започна той. – Преди да го гръмна, Редшоу опита точно това, което и Вие. Да ми предложи пари, за да го оставя жив. Разбирайки обаче, че номерът му няма да мине и при всички положения ще е пътник към отвъдното, той ми предложи пари за да Ви ликвидирам. Тоест направи ми поръчка. Заплати съответно със съдържанието на сейфа и аз приех. Полицията да си мисли каквото ще. Редшоу е мъртъв, а след малко Вие ще го последвате.

– Значи Вие сте човек с принципи? – започна да увърта Кийн. – Изпълнявате поръчките безусловно.

– Така е! Затова съм и толкова търсен в подобни случаи. Направена ли е поръчка, връщане назад няма. Следва изпълнение.

– В такъв случай съжалявам, че съм Ви срещал и поръчвал каквото и да е. Нямаше да се стигне дотук – жалваше се Кийн. – Никога ли не правите изключения? Поне веднъж! Изпълнявате поръчки дори на мъртъвци? Не смятах, че може така да се обърнат нещата.

– Да сте мислили за това по-рано.

– Искам само да Ви попитам нещо? Щом сте толкова принципен! Ако сега поръчам и съответно Ви заплатя да ликвидирате Джак Бърнс? Ще го направите ли?

Бърнс се замисли. Бе слушал какви ли не увъртания и шикалкавения от страна на бъдещите жертви в опитите им да си спасят кожата, но този въпрос бе изненадващ и за него. Не можеше да се отрече, че търговците са хитри копелета. Мазни подлеци. Опитват се да търгуват и хитруват до самия край.

– Хм... Искате да кажете да ликвидирам сам себе си. Да се самоубия, така да се каже.

– Точно така! – на лицето на Кийн се бе появила ехидна усмивка.

– Ще изпълня поръчката! – каза Джак Бърнс кимайки с глава. – Принципите са си принципи. Няма да ги нарушавам.

– Добре тогава – започна Кийн, – поръчвам Ви да...

Не успя да довърши изречението. Куршумът прониза челото на Кийн точно по средата. Джак Бърнс нямаше намерение да го изслушва докрай. Такива при него не минаваха. Достатъчно се проточиха нещата, а този се опитваше да го вкара в конфликт с принципите му. Това окончателно завери билета му за отвъдното. Изпълни както винаги перфектно поредната поръчка. Прибра пистолета, огледа още веднъж наоколо, за да се убеди, че всичко е наред и напусна вилата.

Никога не съжаляваше за жертвите. Още по-малко пък за подобни отрепки. Всички те бяха от една порода. Особено пък последните двама. Те сами се изиграха и сега вече имаше двама далавераджии по-малко. Едва ли щяха да липсват на някого. Светът бе пълен с такива.