Читать книгу Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия - СтаВл Зосимов Премудрословски - Страница 3

Бдыщщ!!!! – третият реактор на атомната чернобилска електрическа станция гръмна през последния ХХ век или хилядолетие. Хората полудяха и вършеха «чудеса». Хората усетиха всички случаи на ядрена експлозия. Но Земята пострада най-много или не?! Тя изсмуква цялата радиация в себе си и се угоява. Но това за някой е смърт, за други е раждане и живот. Земята няма да е по-лоша, на нея има зелено или е черна като катран, това е за нея, но за тези, които живеят?!… Значи няма нужда да спасяваме майката и Земята, която не е нашата майка. Ние сме паразити за нея, а не за деца… Трябва да спасим собствените си: Ние, руснаците, трябва да спасяваме душите си; Германците, китайците и другите народи на земята трябва да спасят, разбира се, американците; но американците трябва да спасят задниците си… На кого е по-скъпо, по-точно, на кого боли и кой вече има нещо, това не спестява, например, ръка или нос: те са душата, а ние сме задника?! Но фактът, че смъртта е за някого, е живот за някого. И въпреки че чрез брашното на мутацията те стават зависими от околната среда. Както кислородът, така и мутантите, нека ги наречем така, зависят от радионуклидите. На полето на не толкова скорошната смърт се формира нова форма на живот, неизвестна, която нарича себе си «Великата Галупия». И галопите също не знаеха появата им на този свят, като хората за създаването на един и същи свят от гледна точка на разбирането им, само догадки и предположения, както и големите галопи, приспособени да живеят в дупки, като гущери или ливадни кучета, чиито лабиринти са живели и по-горе споменатите от моментално предозиране просто умряха. Никой не ги е спасил?! Хората не всички са спасени, но ето няколко глупости. Но на гънките на смъртта се появи нов живот на мутанти, не живият организъм е мутирал, а съзнанието, а повече за това и за рецептата за Твореца.

Този въздух от пещери от миналата цивилизация за мутантите беше свеж и жизненоважен. Липсваха им светлина, те блестяха като светулки от съдържанието на радионуклиди в техните необичайни тела. Те също ядяха всичко, което излъчваше радиация и дори просто земя. Но постепенно нивото на радиация започна да намалява и те дори започнаха да предвещават своя край на света, по-точно – тъмнината. Тази колония е била населявана главно от Черепки, ръководена от Генералисифилис Черепуков и Черевичи, Семисрак.

ДОКАЗАТЕЛСТВО И ДОПУСКАНЕ НА ОРИДИНАРНИЯ ШАП изглеждаше като необичаен шейд, като втория до първия. Той се състоеше от няколко части: череп и четири кости, разположени спрямо черепа

перпендикулярно. Разбира се, че черепът беше прикрепен на кръстопътя на многопосочни кости, стърчащи една от друга в различни посоки на света, тоест – тъмнина. По-нататък към тях бяха прикрепени по-малки кости и създадени колене в ставите, така да се каже. Тогава той беше покрит с радиоактивната светена сълза на Козулия и шнурът оживя.

Носеха се слухове, че Творецът плагиатира погледа им от снимката, от която са окачени всички електрически стълбове: «НЕ ЗАКЛЮЧЕТЕ, УБИВЕТЕ!!!», модернизира го малко, поставяйки го на хоризонтална равнина, или по-скоро на копче във формата на череп, без первази на очните гнезда и устата, беше прикрепена към горната част на каретата и към нея бяха прикрепени бедрените кости на крака, с кости с типични окончания от двете страни и глезените или костите със същата форма. И колата погледна и той се срамува от себе си. В крайна сметка той е против плагиатството, но кръг и тире вече са измислени?!

И той реши да се поправи малко и създаде жителите на тези костни мутанти, между другото, те общуваха строго с кода на Морс, така. Който не го получи, ще обясня: това е някакъв вид на Морзе, но не на азбуката, разбира се, а на четири битова система от битове. По-точно, те танцуваха стъпка или танц на тапа. И те разбраха, че базарът – груповата комуникация – не е приветстван и е наказан според техния закон, като плагиатство – според човешкото.

Като цяло той излезе със същото същество като шрифт, само че без единия крак и вместо череп се появи око на нерва на окото-тел, който висеше във всички посоки като змия и беше много силен, като стомана и опънат като гума. Самото око, състоящо се от стъкло или цирконий и дори рядко диамант, например в кръга на най-високите държавни нива и други прозрачни камъни, видя радиоактивно сияние и след това вижда светлината на земята. Окото беше покрито с четири гумирани поливинилхлоридни клепачи, горен, долен, десен и лев. И в сънливо състояние те се забиха в пъпка, подобно на цвете, и в това състояние също се натрупа сълза или радиоактивен сопол, като ги издуха и ги хвърли в черепа на този остър, който освен това нямаше празни очи. И нарекоха това нежно същество, добро и милостиво – КАЗУЛИЯ ЧЕРНОБИЛ.

На Казулия имаше десет парчета или парчета.

SKULLS се различаваха от SKULLS по възраст, тоест: SKULL е салага, а SKULL е войн, който е положил клетвата за вярност на Galupiya.

Самата Касулия ядеше просто: тя седна на излъчено радиоактивно място и попи, докато самата тя не грееше. Колкото повече радикали в ястреба, толкова по-бързо започна да се освещава и плюе… Течещата течност веднага се абсорбира в сухи пори и дава енергия за живот, както за атмосферния кислород – протеин и въглехидрати.

Отгоре всички галопи бяха като паяци с размерите на портокал, които при движение се мачкаха с масла, когато се движат като дрънкалки. На пръв поглед всички те изглеждаха едностранчиви, като лагери, но ако се вгледате внимателно, те все пак някак си се различаваха. Това не беше нито характер, нито общи форми на неравности, като цяло, като мравки и имаше почти милиард от тях при последното преброяване, което се проведе преди пет години…

VLADU Semisraka беше единственият, който се отличаваше от останалите обитатели, така че това бяха двата му разклонени процеса под формата на еленови рога, осем възела всеки. Той имаше силата на водач и почти Бог. Всички се страхуваха от него, но не го уважаваха. Те просто казаха, че той е най-възрастният и затова думата му беше закон.

След това след него премина по йерархичната скала на Ботва ЧЕРЕВИЧ, които бяха законодатели на колонията, като Дума, Конгрес или просто без базар на Фени и други подобни. И носеха два извити, като аргали, рога. И колкото повече завои имаше, толкова по-важен и авторитетен беше гласът в Ботва. И рогата на Козулия бяха залепени, тъй като този елит се представи с две или повече личности. Черевичи наричаха себе си: «Недосегаемите гениталии на държавната Ботва на Велика Галупия». Те имаха неприкосновен имунитет и единственият, който можеше да им откъсне рогата, е Той, Неговият възвишен. Без величие на кулата, Генералисифилис на всички галипи, Неговото председателство, Върховен Господ, Семисрак.

По-нататък след Черевичите отидоха SKULLS – защитници, охранители, мошеници, паразити и деца. Те имаха само един рог по темата, като котлет, на който се завъртяха и се завъртяха като Юла, като по този начин барабаниха костите на краката си по лицето на врага. И оглавиха градините, сякаш легиони или дружини… накратко, ОБЩИ БРАТИ.

Те, генералите на братството на Черепков, не усвоиха с целия си инертен черен дроб Недосегаемите гениталии от Ботва от Голямата Галупия.

Възпроизвеждането се проведе от специална група от Черевичи с кози рога, наречени УЧИЧАЛКИ,

които просто измайсториха от земята бразди, намазвайки Казул, наскоро ослепена със сълза. Те извайваха всички според определена множественост: десет Черепков, плюс една Касулия; сто дузини плюс един генерал; сто генерали, плюс един Черевич, и Господ един… Учителите също бяха Учиха. Момичетата от Учиха също имаха своя Казул, както и елита, но само по едно.

Така че те са живели. Но ако Казул умря, тогава парчетата умряха от глад. Жестока, но модерна.

Те също имаха тийнейджърски дупки, където учеха младежите на етикета на Галупия и другите им науки. Така младият Шард с младата Касулия избягаха от уроците и минаха през тъмния тунел. Те са родени по едно време и от десетки парчета, само той оцелява. От една страна, той вече е Учиха, защото има свой собствен Казул, разбира се, след Школата за оцеляване и живот (SHVP), но той дори не осъзнаваше това, тъй като беше все още малък и глупав и не виждаше големи и дебели проблеми. Тайно разстройство в колонията създаде пасивна атмосфера, недостъпна за децата. А причината беше, че в колонията няма достатъчно радиоактивна храна и затова той оцелява сам. Разбира се, това рядко се е случвало досега, но с времето деградацията се увеличава. И всички видяха това и разбраха от страх, за да не разбунят умовете на по-младото поколение.

– – Скучно е да станеш в Галупия … – млад шрап на име Пукик започна меланхолично разговор.

– – Да, забравяш, Пукик, но всичко за шоколада! – нервно отрече Казул на име Зулка. Възрастни Kazul е обичайно да се споменава с края на «ia» – Kazulia, а младите – без «и» – Kazul. Ясно ли е?? – Не бъди кисел, извисяващ, всичко е смазано!! Kaifu. Ние сме родени и оцелели.

– – И всичките ми братя умряха. – Пукик изтръгна гръбнака в стената и го обърна пред себе си. Черупките нямаха очи и затова те гледаха с целия си череп и видяха веднага в кръг, само двадесет процента беше съсредоточено внимание, а останалото се считаше за странично.

– – с какво се търкаля памучна вата, скочи? – тя плесна по задната част на главата с костта на Зулк Пукик, който се усмихна сладко и въздъхна отново, слънчев.

– – Е, хе, хе – тъгата се появи от лявата страна на черепа под формата на пясъчна капка и се търкулна по бузите й, оставяйки отпечатък.

– – Не ви bzdi, като пърхот на мишниците! – извика Зулка и сложи щракване с крака на Пукик. Щракването прозвуча и отекна в дълбините на тунела.

– – Кликнете отново! – попита Пукик.

– – Че, харесва ли ви?.. Задръжте.. – и Казуля сложи фофан под задната плоча толкова много в него, че всякакви боклуци избухнаха от порите на черепа му.

– – Ооооооо!!!! – черепът беше замръзнал от треперещ трепет, защото това е такъв начин на измиване, като вана или душ.

– – Не размишлявай, зема, не гнией вълната. Всичко е толкова супер!!!

– – Няма да се наведа … – за гундела той е меланхоличен.

– – Огъване!.

– – Не се огъвайте..

– – огъване!!

– – Не се огъвайте!

– – Огъване!!!

– – Не се огъвайте!!

– – огъване!!!!

– – Не се огъвайте!!!

– – огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване!!!!! – Зулка пое дълбоко въздух и изкрещя – Аааааооо!!!!!!!

– – Не крещи като прасе. – Пукик си тръгна.

– – И какво е «прасенце»?

– – не знам, така ми хрумна.

– – От къде?

– – От камилата.

– – Камили? Каква е тази дума?

– – А?.. Да, както и «прасето». Остави ме на мира, вече разтърсен.

– – Аааа! Да, отпуснете се.

– – Какво, «aaaaa»? – прекъсна я Пукик.

– – Да, разбрах?! – попита Зюлка.

– – Какво, «разбрано»?

– – Това «прасе» е «камила», а «камила» е..

– – «прасе»! – добави стрък и извади друг корен от стената. – Не свети… Искаш ли да ядеш? – и я пъхна в очите.

– – Ъгъ.. – изплю тя. – Да, какво ядеш, но яж. Огледайте се. Колко е красиво всичко, дарко..

– – Тото и него, което е тъмно и не се вижда хрян, с изключение на вас.

– – И по-добре погледнете, това е вашата родина, родина!!

Пукик глупаво и кисело вдигна черепа си и обърна концентрирания си поглед и отново не видя нищо. Той погледна неусетно и със странично зрение… и отново от.

– – Да, не гледаш, а гледаш вътре, дълбоко в смисъла…

– – Какво?

– – Това!.. Какво искаме вътре.

– – нищо не виждам. – и Пукик възмутително свали острието си.

– – Как така: виждам, но вие не? -Зулка с вратния си нерв стисна черепа си на два завоя и започна да се обръща: сега надясно, после наляво, после нагоре, после надолу … – А сега виждате ли красотата на мрака на родината?

– – И какво?! – Пункик. – все е тъжно

– – Да, изглеждаш още по-добре! – и тя в детското си настроение го завъртя като спортист с чук. Черепът му се завъртя и не се появиха звезди, а петна в очите му.

– – Оставете ме на мира, грозна. – изкрещя той.

– – А, така?! – и тя, възползвайки се от силовото си превъзходство, и имаше парчета, два пъти по-малки от Казул, изправи оптичния си нерв и го хвърли по инерция с ъглова скорост към стената. Черупките нямаха нервни окончания и следователно не изпитваха болка и затова Пукик започна да отскача от твърди повърхности като билярдна топка и рикошет: щракване с чело върху камък, стърчащ в стената, после в тавана, после в тавана, около пода, отново към стената, друга стена за пода, отново за стената, тавана, за пода, отново за стената, друга стена, тавана, за пода, за стената, другата стена и се втурна неволно към Зулка.

– – И елате, иначе скоро ще има някакво намаление … – Шиша си пое дълбоко дъх.

– – Какви са съкращенията? – Зулка се опита да развие окото, но очната ябълка се припокри и беше прикована на кръстовището с шията от нерва на предишния кръг.

– – Трябва да ходите на часове. – продължи друг казул на име Соплюшка. – в Галупия в хода на бедствието.

– – Запасът от полезна радиация се изчерпва. – първият разрез беше разбит, наричаше се – Първият.

– – Котли … – добави Вторият, той също беше наречен същият.

– – И следователно, така че всички да не умрат добре, лошите обитатели ще бъдат унищожени.

– – Направете им храна за доброто.

– – Да, така или иначе ще умрем, ако не намерим друг източник на храна. – заключи Шиша и наведнъж извикаха в унисон. Зулка все още не осъзнаваше казаното, за нея беше по-важно бързо да се разплете и тя се издърпа нагоре, прибра един от завоите и очната ябълка с помощта на кост на крака, извадена и пружинирана в размотаването, след това при навиването и така нататък пет пъти. Око висеше на участък и след малко тялото се втурна към окото, удари го. Окото отлетя от тялото и протегна нерва към шията, изви се и се изтегли зад окото по тунела. Окото се размота и поради разтягане, влачи Зулка, удари рязък завой в стената и изби копка на дупка. Чопик излетя навън и окото му висеше в отвора. Братята се втурнаха на помощ и, както за първи път, «издърпаха дърпането» до мравуняка с трудност, от петия опит те извадиха очите си от задръстването и стената се разпадна, създавайки неизвестни в огромния отвор. Преди селото Галупи не знаеше за земния живот или администрацията не ги уведомяваше.

Всички се завъртяха с глава над петите и усетиха естествената земна светлина на Слънцето, докато селото не се видя от по-голямата част от Галопите.

Изведнъж здрачът отново дойде и плешивият врабче Стасян едва не влетя в дупката и се заби на пода на корема си…

– – О, кой си ти? – попита Зулка.

– – удари го!! – извика десетия крок и бъдещите изтребители заеха неотдавна научена позиция за атака, наречена «противовъздушна техника». От ударите всички мухи се разпаднаха и избягаха, кои от тях умряха, трети отлетяха.

– – Ай, ах, ах, ах, ах!!!! – извика плешивият врабче. – за каквоooooooh????

Стасян не разбираше тяхното бръмчене и затова реши да се защити и да обядва. Той беше два пъти повече от казули и затова с удоволствие с човката си хвана окото на Шиша. – изкрещя тя.

– – Аахай да, той хапе, а аз, глупак, се застъпвам за него. Бийте го, момчета. – и парчетата отново полетяха в врабчето, пребиха го и мощният скок на Зулка го измъкна от дупката навън. Усилията му помогнаха с лапите, които той избута, бидейки, имайки задната част на тялото от външната страна на дупката. Той вече не можеше да лети нагоре, както преди. От ударите на непознати целият тор прелетя заедно с мухите, но той бързо, бързо тичаше, тичаше бързо, бързо тичаше, бягаше бързо, бягаше бързо, тичаше бързо, тичаше бързо, тичаше и се изгуби в храстите на пелин, легна на земята и заспа…