Читать книгу В дена. Хумористична истина - СтаВл Зосимов Премудрословски - Страница 2

След като написах на майка ми: «Ела свинска мас, здравей мамо!», Тръгнах към посоката на моето гладно учебно общежитие и си помислих:

– Каква е разликата между руснаци и американци и европейци?

– И от факта, че живеят и мислят логично, ние сме абстрактни. – Отговорих си и продължих. Исках да пия – страшно и хапе. Отивам, така че минавам през алеята в далечината на оградената с бетон плочка на някакво индустриално предприятие. Виждам, че става тъмно. Чувам, че от другата страна на оградата някой прави тиха, но пронизваща, неспособна да свирка. Отговорих същото. Виждам, че от нещо от другата страна на оградата лети картонена торбичка, пълнена с нещо и върху мен. Отскочих и чантата докосна заминаването на куче от непозната порода, оставено не много преди мен. Отидох до него, любопитно го разгледах и, без да подозирам и не мисля за нищо, го развързах и там …, там?! Там той беше опакован здраво, дори притиснат с пушена наденица. Без да мисля за нищо, извадих една, хванах торбата за ябълковата ябълка и, като я хвърлих на раменете, ускорих със скоростта на Ферари към хостела си, поглъщайки тази незабравима клечка за колбаси по пътя.

Веднага исках да уча и да живея.

Какво стана тогава?! Кузма. Лий: той е свирка, той е хвърляч на картофена торбичка, той също е родом от Сиктивкар, той дойде при своя приятел и съучастник: родом от дефилето на Алдирбагю, фермата «Дай ми да ям», чиято роля играх в плен и говори не на руски.

– Къде е чантата? – попита Кузя.

– И ти я хвърли? – Еврейски другар отговори на въпроса.

– И вие подсвиркнахте?

– А ти..??

След това идва тиха битка. Но честно казано, наденицата беше горчиво-тънка и вкусна…

P.S.: Продадохме пода на чантата на семейството и бяхме наводнени с море от задух и глупост… Сесията беше представена с гръм…