Читать книгу В дена. Хумористична истина - СтаВл Зосимов Премудрословски - Страница 4

В този окаян бомбардировач, дом за бездомни, на насип Синопска 26, под името RBOO «Nochlezhka», имаше не само престъпници, жетони, чукчи и трима украинци, тоест жители от Донецка област. Останалите украинци са бандеровски фашисти, но там също живееха двама монаси от Православната църква, които вече бяха уморени да вярват в Бога и решиха да вземат лятната почивка от обяда си за послушание и забраната на някои светски изкушения, като спазват, разбира се, основната вечеря на безбрачие, т.е. дадени с тонус. Разбира се, те, тайно от други през нощта, вкарваха пръсти в задника си един на друг и, както изглежда, нямаше нужда да отменят тази вечеря, поради непостоянството на някои стоящи части на тялото, в областта на слабините. Избягали от манастира на Александър Невска лавра, град Санкт Петербург, те нарочно забравиха всички законови закони и се подчиниха на беззаконието на света: пушеха, тупаха, псуваха и накрая, след като си легнаха, се покаяха на своя Господ. Разбира се, те можеха да се разберат, защото отец Серафим вече беше монах в продължение на двадесет години, от незапомнени времена на съветските времена, и дори седеше в зоната, за престъпници, за религиозни вярвания. И бащата на Фион, служил на светото поле по-малко от дванадесет години, но едва наскоро получил тона от този екстравагантен монах Серафим от Киевската Печерска лавра, откъдето бил посаден обратно в съвета, и започнал да се скита из манастири и църкви. Както Серафим неведнъж е казвал, че душата му отдавна е на небето, но плътта все още не може да се успокои и да умре. И той чакаше този час всяка вечер, молейки се преди лягане. Техният Бог очевидно също е разбрал, че не са желязо, тъй като те се покланяха на основната вечеря на безбрачие, не са я започвали и като цяло не са обръщали внимание на жените по отношение на интимността. А парите им бяха похарчени без труд и изчезнаха точно когато дойдоха.

В Ночлежка веднага направиха много фалшиви приятели, другари за пиене, а монасите, чрез плен, станаха един вид подхранващ за някои паразитни паразити, които поробиха инвалидите и възрастните хора на своя етаж, както и безпомощните бедни хора, приравнени към тях, т.е. ежедневния им подкуп. Но монасите постепенно пренебрегваха тази свободна от тяхна страна и решиха да променят кръга от контакти и мястото за прекарване на нощта, като прибягнаха да се свържат с мен и прекараха нощта в мазето на общежитието на Семинарията на лаврата «Александър Невски», където навремето учи Алексашка Невзоров. Още не бях загубил уменията и опита на уличните боеве и се наслаждавах на специален авторитет сред крадците. Обаждаха ме без кула и понякога не смееха да спорят. Накратко, с мен не се свързах и аз, след като слушах Серафим и Фиона, които знаеха наистина за моя авторитет, а не по слухове, за комуникация и доходи, благоразумно се съгласих. Изводът беше, че съм вид портфейл за сигурност. Те, облечени в расо, влязоха във всеки магазин и предложиха да се помолят за здравето на своите близки, предния ден, уж, заминавайки за някои псковски пещери. Едно име отново струваше в размер на двадесет рубли. Парите ми бяха преведени, а квитанциите, взети в Казанската катедрала, бяха изгорени под тяхно молебен. Аз, за разлика от тях, бях облечен в цивилни дрехи, но с брада. Това беше направено в случай, че ченгетата ни грабнат, аз съм като левия и те нямат стотинка в тяхно присъствие. И всичко мина перфектно. В деня, в който «се нарязахме», тоест получихме точно така, не по хиляда рубли всяка и след работа се скитахме из кръчмите, където изсипвахме сто грама, напивайки се до прасен вид. И те се скитаха до килиите си, в семинарията, в лаврата на Александър Невски, добре хранени и пияни, щастливи и уморени от деня, който минаваше, но пътят към дома беше едновременно опасен и труден. Събудена по различни начини, това се случи в центъра за детоксикация. И тук отново ни отвеждат вече доста пияни в полицейското управление. Фиона е напълно вцепенена. Беше слаб, много мил, добре четен и наивен. Изражението на лицето му, особено пияното, беше като лицето на тъпоок овен с полегати очи. Напротив, серафът беше наклонен и дебел, като прасе, алчен и хитър. Непрекъснато му се е налагало да се търси, точно до ануса, където обикновено се крият хероин, кокаин и плевел. Вярно, бащата на Фиона се качи в ануса, той беше и инициаторът на издирването на всички на свой ред, разбира се, освен за мен, защото имах парите и можех да ги нарежа на склона или на черния дроб, за доверие и вяра в думите си, така че те винаги вярвах в моята специфика. И след откриването на банкнотите, отец Серафим се разкая и помоли за прошка, коленичи на колене и се изненада изненадано как се търкалят там, мърморейки:

– Но как стигнаха до там?

След като ни заведе в следващото полицейско управление, дежурният офицер ни нареди да затворим бандата си в маймунска къща, където двама туркмени и един отвратителен, миризлив, бездомен шмук, облечен през зимата, вече клоунираха, въпреки че горещината беше зад граница плюс тридесет, а той също носеше зимна шапка. И казва, без да иска, че сутрин е студено от риболов, и драска или раменете, после дупето, след това шията, подмишницата или подметката, без да сваля обувките си, след това слабините и други места. И това е вярно.

Вкарахме Фиона в подмишница в клетка и го поставихме на пейката за чакащи. Той се оттегли на гърба си и хъркаше, отваряйки устата си за най-много, което не искам, от което слюнката бавно изтичаше и се объркваше, застлана с коса на брада и мустаци. Мушкайки се по слуз, мухите бяха лепкави, като отровна мушица от комари. Серафим гърмеше, докато седеше. И се опитах да скрия остатъците от пари в подметката, където имах вграден кеш-кеш. Изведнъж решетката се отвори и най-здравият, вероятно от цялата Централна дирекция на вътрешните работи, влезе вътре, андроид с пистолет на рамото. Бавно, изяждайки очите си, разгледа chmyr, след това, докато орелът хвърли поглед към азиатските близнаци от различни епохи, те вече се забиха от очите на пазителя към стената, отваряйки тесни прорези за очи към пет монети от рубла, извикаха нашите зеници и погледнаха спящата Фиона, който дотогава в устата му кръжаше рояк мухи, наподобяващ фунията на торнадо. Серафим отвори лявото си око и каза:

– Командир, довърши го! – и дежурните в бара, пръскайки не вдигнала слюнка в кръг, смеейки се. Червенокосата в бронята спокойно, скърцайки с костите на шийните прешлени, завъртя глава, без да се движи и фалцето, тоест с глас като малко момиче, той взриви:

– Ти, мъдър човек, с нещата да вървим.. Бързо!!

Серафим бавно поклати глава, за да хване очите на настойника заедно със зениците си, бавно се изправи и излезе от шофирането.

– Име. – попита дежурният.

– Аз?! Отец Серафим! – гордо отговори старият монах и го погали по брадата.

– Казах, пълно име!! – пристигна дежурният. – или отидете в камерата за три дни.

– Едър рогат добитък Сергей Байтулеович. – обидно нарече името му светски Серафим. – Ще го проклина. изсъска той.

– Какво?? – попита ченгето.

– Казвам, че носех това име дълго време, преди постригването и приемането на вечеря в безбрачие. той отново заяви и изсъска. – Ще го проклина.

– Точно сега ще те карам между краката с бухалка. – изръмжа вторият, застанал на гърба на бащата на светеца. – Точно така, вече е нощ?!

– Сутрин – Говеда, а вечер.. – седна до него.

– Това не е така; вече двадесет години съм верен. – Започнах да боледувам като дете, чиито бонбони бяха отнети.

– Ей, Серафим, той е червенокоси..

– Той е Чикатило. – След като прекъсна, добави здраво ченге.

– Виждали ли сте мощите на вашите тезоси?

– Да, о, шефе!

– О, как! – усмихна се дежурният. – И открадна кост? – засмяха се всички. – И той идваше в Санкт Петербург, за да го продава по-често?! – писъкът се усили.

– Не хулете, Антихрист, Ирод, небесният цар, иначе ще ви прокълна всички!!!! – Серафим изпъхна очи и по невнимание извади старомоден.

– Но няма нужда да пърди. – забеляза дежурният.

– Да, той ругае така. – добави ченгето, стоящо отзад. Серафим още повече разкриваше полегатите му очи, чиито зеници бяха: едната е тъмнозелена, а другата – светлокафява.