Читать книгу Падам Си По Нея - A. C. Meyer - Страница 10

Мари

Каду ме води през дълъг коридор. Той отваря вратата и влизаме в това, което навярно е неговата стая. След това поглеждам и виждам най-красивата гледка през живота си.

- Уау, каква гледка! Слънцето изгрява и небето се обагря с цветове на зората от един прекрасен ден. Той ме слага на леглото и ме взима в обятията си, докато наблюдаваме този пейзаж, който ме оставя без думи. Изтощена съм поради безсънната нощ, но не бих заменила това за нищо на света. Той ме кара да се чувствам защитена и специална. Наистина се надявам, че не се държи така с всяка срещната...

Усещам как Каду се движи и грабва дистанционното. Включва уредбата и започва да звучи идеалната песен, която създава невероятна атмосфера.

Отново усещам как ме обливат вълни от допира му. Той остава без дъх, както и аз. Обръща ме и очите му се впиват в моите. Мълчим, но тези изразителни очи ми казват всичко, което трябва да знам. Той ме притиска още по-силно, гърдите му докосват моите. Хваща лицето ми и се приближава до врата ми, вдишвайки парфюма ми. Той е не само красив и изкусителен. Той е най-сексапилният мъж, с когото съм била. Той ме провокира и кара тялото ми да се тресе при допира с него. Ако преди бях привлечена от него, то сега ме притежава изцяло.

Каду ме целува бавно по врата, като оставя следа с устните си. Въздъхвам и издавам тих стон. Тогава той някак ме кара да изгубя всякаква представа за себе си, за граници и срам. Той ме захапва леко по врата, което ме кара да настръхна цялата. Тогава пращам срама по дяволите и го притискам към леглото, като допирам устните си до неговите в безумна целувка. Преплитат се ръце, устни и езици. Единственият звук е този от безкрайните ни стенания. Той държи косата ми и ме целува, като ме притиска още по-силно към тялото си. Когато го пускам, той се преобръща върху мен и ме дарява с най-прекрасната целувка в живота ми. Съзнанието ми крещи: Заключи вратата и хвърли ключа! Никога няма да го пусна!

Постепенно той забавя темпото си докато се отделим един от друг и ми се усмихва. Дишането му е толкова учестено, колкото и моето.

- О, Мари... - въздъхва той и прибира кичур коса зад ухото ми. Усмихвам се и той ме целува. - Ще те закарам вкъщи, преди да съм нарушил обещанието си.

Какво? Обещание? Вкъщи? Неее!

Той става и ми подава ръка. Правя всичко по силите си да стана възможно най-грациозно. Тръгваме по коридора до изхода и преди той да отвори вратата, аз го хващам за ръка и неспособна да прикрия усмивката си, казвам:

- Благодаря.

Той ме гледа с любопитство и аз продължавам:

- За най-хубавия изгрев, който съм виждала.

Той пуска онази усмивка и аз се чувствам толкова щастлива, че мога да полетя.

Кара ме до вкъщи с колата си, като говорим за пътуване. Той пътува много и ми разказва за всички места, на които е бил и които е харесал. Стигаме до моята сграда твърде бързо и той излиза преди мен, за да ми отвори вратата.

- Благодаря за тази вечер, Мари - казва той леко засрамен. Аз се усмихвам и той ми отвръща също с усмивка, като нежно целува лицето ми. След това ме оставя да отида до сградата си, като се опира на колата и кръстосва ръце в очакване.

Поглеждам назад, преди да вляза и когато го виждам, се чувствам като Пепеляшка след бала, с изключение на това, че в моята версия Очарователният принц я изпраща. Махам му и той ми маха, а после се качва в колата си, заминава и отнася сърцето ми със себе си.

По-голяма част от съботния ден прекарвам в сън, тъй като цяла нощ съм будна. Накрая в пет вечерта се събуждам от звъненето на телефона.

- Кучко, ще те убия! - крещи Лаис, преди дори да имам възможност да кажа здравей.

- О, какво се случи? - питам аз , все още сънена.

- Не ми се обади, за да ми разкажеш всичко за прекараната нощ с готиния ти шеф! За БОГА! Как беше? Страхотен! Горещ! Всичко! Защо, по дяволите, никога досега не си си пробвала късмета с него, момиче? - пита тя и двете се смеем.

- Съжалявам, Лаис. Прибрах се в седем сутринта. - обяснявам аз, а тя надава силен вик по телефона. - О, престани! Току що се събудих!

Искам да знам всичко! И тогава й разказвам всичко, което се случи през тази невероятна нощ.

Излишно е да казвам, че съм влюбена. Чувам в собствения си глас нотките на щастие. Нямам представа какво ще стане оттук нататък, но съм сигурна, че ще измислим нещо.

- О, скъпа, толкова се радвам за теб. Мислиш ли, че той ще ти се обади през уикенда? Сега гаджета ли сте?

- Не знам дали ще се обади и не знам какви сме, Лаис. Знам само, че съм по-щастлива от всякога - казвам аз и след това си спомням, че Лаис също се заби с един мъж снощи. - А ти, момиче? Как беше с господин Секси?

- О, Родриго! Красив е, нали? Той е адвокат. Взе номера ми, но не мисля, че ще се обади.

- Защо?

- Ами не знам. Ние сме много различни, ако разбираш - казва тя и аз знам точно какво има предвид. - Ще отидеш ли на обедното парти утре? - пита тя.

- Как бих пропуснала! Ще ме вземат - казвам аз и двете се смеем.

- Ами днес, искаш ли да излезем? - пита тя, но аз съм твърде мързелива, за да се помръдна.

- О... Не мисля. Ще стана, ще си взема душ и ще уредя някои неща за следващата седмица.

- Добре, аз съм тук. Ако искаш да гледаш филм или нещо подобно, заповядай. Можем да си направим пуканки - казва тя и аз се усмихвам, доволна, че съм й приятелка. Лаис е невероятна приятелка.

- Добре, Лаис. До после! Сбогуваме се и проверявам телефона с любопитство за нови съобщения. Малко се натъжавам, когато не виждам нито едно от него.

Опитвам се да бъда позитивна и си казвам, че може би спи, както и аз до преди малко. Решавам да си взема душ, да си свърша работата и да се насладя на щастието, което изпитах снощи, вместо да позволя на тъпата несигурност да развали настроението ми.

Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.

Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.

- Как си? Как е работата? Има ли нови момчета, за които искаш да ми разкажеш?

- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.

Тя се смее, но продължава.

- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.

- Няма нищо, мамо.

- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.

- Знам.

Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.

- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.

- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.

- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.

- Така ли? Какво каза?

- О, покани ме на вечеря.

- И къде ще ходите? - питам аз.

- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?

- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.

Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.

- Изглеждаш перфектно!

- О! Много съм нервна!

- Не бъди! Всичко ще е наред!

Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.

- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.

- Мариана. Как си?

- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.

- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.

Прегръщам я и прошепвам:

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?

- Добре.

- Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.