Читать книгу Падам Си По Нея - A. C. Meyer - Страница 8

Каду

Познат ли ви е онзи момент, в който усещате, че светът е спрял? Все едно някой натиска пауза с дистанционно и изведнъж всичко около вас просто престава да съществува?

Да, и аз не знаех какво е усещането, докато не усетих ръката на Каду около себе си и не го чух да пее в ухото ми.

Естествено веднага изтичвам към тоалетната. Лаис ме разтърсва и ми казва да дишам, защото се държа сякаш съм си загубила ума. Е, не ме гледайте така. Знаете ли откога съм без гадже? От две години! Последната ми връзка завърши болезнено. Той наистина беше ревнив и оттогава не вярвам на никого. И определено никога не съм целувала някой като Каду. Никога. Със сигурност щях да си спомня, дори ако беше само небрежна целувка.

Лаис ми казва да вдишвам и издишвам, както в онова видео. След това тя ми казва, че съм глупава и трябва да се държа като пораснала жена, каквато съм. Успявам да се успокоя и да се върна с нея на дансинга, опитвайки се да изглеждам спокойна, но всичко, което искам, е да се върна у дома. Страхувам се от това, което ще почувствам, ако се се забъркам, дори сега да изглежда като невинен флирт. Защото знам, че той е от онези мъже, които ми спират дъха за секунда. Да не говорим, че той ми е шеф!

Излизаме от банята и аз се оглеждам, но него го няма. Може би беше плод на въображението ми? Не мога да повярвам, че съм стигнала до там, че да си въобразявам несъществуващи неща. Обхождаме дансинга за всеки случай и най-накрая мога да се отпусна, тъй като не откривам готиния си Голям шеф никъде. Въздъхвам с облекчение и оставям музиката да ме води. Групата е наистина добра и свирят музиката, която харесвам.

Но по време на една романтична песен всичко се променя. Отново усещам това напрежение. Пеперуди в стомаха ми. Студени тръпки по гръбнака ми. Оглеждам се и не виждам нищо. Лаис разговаря с някакъв готин тип, който я сваля. Продължавам да танцувам сама, докато не усещам ръка, която се увива около мен, и не чувам дрезгав глас в ухото си.

Опитвам се да се отдръпна, но той не ми позволява.

- Остани с мен, Мари. Искам да танцувам с теб - прошепва ми Каду в ухото и не мога да откажа. Всъщност не мога дори да говоря. Онемяла съм и краката ми са омекнали. Ако ме пусне, ще падна като парцалена кукла.

Той ме държи близо до себе си. Той е горещ и дори по-мускулест, отколкото очаквах. Вероятно тренира много, щом има такова тяло и това изведнъж ме кара да се чувствам несигурна. Не ми харесва, че ръката му е увита около кръста ми. Той ще усети всички излишни килограми, които бих предпочела да скрия. По дяволите.

Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.

Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.

Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.

Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.

- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.

- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.

Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.

- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.

- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не... - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.

- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.

Гласът му е още по-тих и той ме гледа в очите, сякаш се тревожи какво ще кажа.

- Но тогава...как ще се прибера... - казвам аз и той отново ме прекъсва.

- Ще те закарам.

- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.

- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.

- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.

- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.

- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:

- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...

- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.

- И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.

- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:

- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.

Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.