Читать книгу Падам Си По Нея - A. C. Meyer - Страница 6

Каду

Толкова неща се случиха днес, че решавам да обядвам сам в ресторант до плажа. Не мога да спра да мисля за Мариана от тази сутрин. Тя наистина е красива и съм изненадан, че никога не съм забелязвал това преди. Аз изнесох лекция на Мигел, най-големия женкар в офиса, за да я остави на мира. Тя е уважително момиче, а не като другите момичета от списанието, които винаги се срещат с някого. Мариана е сериозна и всеотдайна и сладка. Всъщност е смущаващо колко много мисля за нея.

Седнал до огромен прозорец, поглеждам към плажа. Обичам морето. Има дни, като днес, когато полагам неимоверни усилия да не се съблека, да хвана дъската за сърф, да поплувам и просто да забравя за света около мен. Изведнъж нещо ми привлича вниманието. Това е тя.

Тя е там, седнала на пейка близо до плажа. С разрошена от вятъра коса и усмивка на лицето тя прилича на току-що излязла от морето нимфа. Какво ми става? Обсебен съм от Мариана и нямам идея защо. Прокарвам пръсти през косата си и извиквам сервитьора с молба за сметката. След като плащам, започвам да действам напълно необичайно, като следвам импулса си и пресичам улицата, насочвайки се към плажа. Тя е с гръб към мен и гледа право в океана. Сядам тихо до нея, докато изведнъж тя се обръща и изкрещява.

- О, Боже! Опитваш се да ме убиеш ли? - пита тя с ръка на гърдите си.

- Съжалявам, Мариана. Не исках да те уплаша... Не знам какво друго да кажа.

- Ама… какво правиш тук? - пита тя с любопитен поглед. Това не беше добра идея. Дори не знам какво правя тук. Аз съм двадесет и шестгодишен успешен и опитен мъж, който се държи като петнадесетгодишно момче.

- Бях на обяд. Тогава те видях - казвам аз, след това млъквам, за да не кажа нещо друго, за което нямам обяснение. Вятърът носи нейния парфюм към мен. Той е сладък, мек и много женствен. Затварям очи, унесен от нейния аромат.

Когато ги отварям, тя ме гледа с насмешливо изражение, сякаш съм луд или нещо подобно. Може би наистина съм.

- Всичко наред ли е? - пита тя, опитвайки се да се усмихне.

Кимам.

Мамка му! Сигурно си мисли, че съм идиот. Вдигам поглед и се съсредоточавам върху морето. Тогава чувам смях. Когато я погледна, виждам, че се кикоти и сякаш се опитва усилено да потисне неистовия, силен смях.

- Какво? - питам аз и виждам как бузите й поруменяват.

- Съжалявам! Просто никога преди не съм те виждала безмълвен. Някак си е сладко - казва тя, след което се смее още малко.

Сладко? Никой никога не ме е наричал сладък.

- Радвам се да видя, че някой се забавлява - казвам сериозно и тя изведнъж тя спира и ме поглежда сериозно.

- И сега? - питам с любопитство.

- Съжалявам! Не беше хубаво да ти се смея така, Карлос Едуардо - отвръща тя, като навежда поглед. Имам силно желание да протегна ръка и да поставя кичур коса зад ухото й.

- Каду - казвам, неспособен да се спра.

- Да? - тя вдига поглед изненадано.

- Тук аз съм просто Каду, Мариана.

Сега тя се усмихва открито.

- Мари - казва тя и аз се усмихвам, както и тя.

Вятърът развява тъмната й коса и вече не мога да устоя на желанието да я докосна. Протягам ръка и слагам един кичур зад ухото й, а тя затваря очи. Преживявам нещо върховно, сякаш влизам в друго измерение. Нямам представа какво ми се случва, но сякаш някакъв магнит ме дърпа към нея. Изведнъж силен шум плаши и двамата и отдръпвам ръката си.

- Какво беше това? - питам объркан. Тя вади мобилния си телефон от блузата си, където той е безопасно прибран между гърдите ѝ. О, Господи! Тя ме притеснява много.

- Алармата ми - казва тя и я изключва. Разсмива ме. На телефона й има множество програмирани аларми.

- Колко аларми имаш? - питам с любопитство. Тя се смее.

- Доста. Шефът ми има много срещи. Тя звучи развеселено и аз се усмихвам.

- Ще се връщаме ли? - пита тя, а аз кимам. - Да не си глътна езика?

Смея се. Тя е различна от всяка друга жена, която някога съм срещал.

- Не. Онемях заради едно коте - отговарям, неспособен да контролирам флирта в тона на гласа си. Мари се усмихва по прекрасен начин.

Връщаме се към сградата мълчаливо и когато почти сме стигнали, тя започва да се държи резервирано. Взима лентата за коса от китката си и връзва косата си, като веднага приема по-професионална стойка. Влизаме сами в асансьора и усещам оживеното й присъствие до мен. Усмихваме се един на друг, но мълчим. За първи път в живота си оставам без думи, но изобщо няма нужда да говоря.

Когато стигаме етажа, аз задържам вратата. Отиваме в офиса си все още мълчаливи. Умишлено оставям Мари да върви напред и наблюдавам плавното люлеене на бедрата ѝ. Никога не съм се забърквал с колеги. Това е моето правило, но в момента правилата изглеждат без значение. Всичко, за което мога да мисля, е нейната нежна усмивка и колко силно искам да целуна устните й и да разбера дали са толкова меки, колкото изглеждат. Влизаме в офиса и тя ми се усмихва.

- Благодаря за компанията.

- За мен е удоволствие, Мари. Наричам я с прякора , а тя се усмихва и отива до тоалетната. Поемам дълбоко въздух и отивам в офиса си. Сядам на черния кожен диван с чувството, че току-що ме е прегазил камион и дори не съм имал време да запиша регистрационния номер.

МАРИ

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Задушавам се в тоалетната. Шефът ми беше отвлечен и заменен от някакъв странен очарователен мъж!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

О, БОЖЕ МОЙ! Какво се случи? Нов шеф?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Не! Стария, но рециклиран. О, Боже, замаях се. Той е възхитителен.

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

По дяволите! Защо си изпращаме имейли, вместо да се чуем? Ще ти се обадя.

Звънът на мобилния телефон ме стряска.

- Можеш ли да обясниш какво се случва? - изкрещя тя.

- Не знам какво да кажа. Бях на плажа, гледах морето. Той просто изскочи от нищото и проведохме най-странния разговор!

- Какво каза той?

- Той ... той каза, че навън името му е Каду! - аз изригвам объркана и Лаис се смее на глас.

- Е, слава богу, че е Каду, а не Едуарда, нали? Можеше да каже, че харесва това, което ние харесваме! - тя се пошегува и двете се засмяхме.

- Лаис, той има трапчинки! Трапчинки! Все още не мога да повярвам на тази невероятна ситуация.

- Колко е готин по скала от нула до десет?

- Единадесет! Дванадесет! Петнадесет! - отговарям развълнувано аз и се смеем още. Чувам шум, идващ от телефона ми. Още една аларма.

- Мамка му! Трябва да вървя. Почти дойде време за срещата. Трябва да подготвя стаята.

- Хубаво. Мари, по-добре запиши всеки детайл, за да не забравиш нещо. Искам да разбера всичко довечера!

- Добре.

Казвам чао, след което излизам от тоалетната.

Спирам до бюрото си, за да взема материала, от който се нуждая, след това отивам в конферентната зала, като пробвам някои дихателни упражнения, които научих в YouTube. Подреждам масата, поставям папките с материалите за срещите по местата им и бавно започвам да се успокоявам, като позволявам на Мариана Коста да заеме мястото на Мари. Тоест, докато Големият шеф не се появява с екипа. Усещам погледа му върху мен, докато всички се настаняват на столовете си. Когато се обръщам към него, той намига. Ако преди съм си падала по него, сега съм напълно полудяла.