Читать книгу Методическо ръководство към курса по индиректна хипнотерапия - Юрий Синенко - Страница 13

Идеомоторни сигнали

Един от най-лесните начини да се общува с подсъзнанието е да се използват сигнали с пръсти, или идеомоторни сигнали, както са познати в областта на хипнозата.

Теорията гласи, че подсъзнателният ум е «много малко дете» и поради това понякога, по време на хипнотична сесия, не може да се изрази вербално, оттук и потребността от друг вид изразни средства. Това може да важи с особена сила в случаите, когато изплувалият проблем е възникнал в ранното детство.

Предимството на сигналите с пръсти е, че веднъж като отпадне необходимостта да се изразява вербално, пациентът може да остане в състояние на дълбок транс и по този начин да даде на подсъзнанието си възможност да преработва проблемните моменти по-интензивно.

Друга причина за използването на сигнали с пръсти е, че те позволяват на подсъзнанието да освобождава травматичните моменти по-бързо и с по-малко анализ, особено когато се свързва с «предпазваща част».

Подготовка за идеомоторен отговор

След фазите на индукция и задълбочаване на състоянието може да се обърнете директно към подсъзнанието и да конструирате фраза от типа на:

и бих искал да знаете… че говоря на несъзнавания ви ум… на онази дълбока… несъзнавана част… която знае всичко за вас… и… след няколко мига… бих искал подсъзнателният ви ум… да поеме контрола на пръста ви… и да се свърже с мен… като подаде сигнал «ДА «… чрез леко движение… леко, несъзнателно движение… като помръдне десния показалец… А вие регистрирайте това… Пръстът сам иска да се повдигне… може да забележите леко потръпване… Леко потрепване… Докато в същото време… самият пръст става все по-лек… и започва да се повдига… да се повдига… все по-високо…,

и т.н.

Тук терапевтът има две възможности:

1. Може да определи пръст за «да» и пръст за «не» чрез потупване

Например: Искам да повдигате показалеца за отговор «да» и малкия пръст за отговор «не

2. Може да подкани пациента сам да посочи съответните пръсти, като му предложи най- напред да повдигне пръста, с който ще указва «да», а после пръста, с който ще указва «не» (този метод е по-времеемък, но се счита за по-автентичен).

3. 3. Някои терапевти определят или оставят пациента сам да избере и пръст за «не знам», но съм забелязал, че това не е необходимо, и прибягвам до него само в редките случаи, когато пациентът не е в състояние да отговори «да» или «не». (Обикновено задълбочавам състоянието и в този момент пристъпвам към вербална комуникация!)

Типични въпроси за идеомоторен отговор

1. Приема ли подсъзнанието да освободи този проблем.

2. Приема ли подсъзнанието да намери по-здравословен, алтернативен поведенчески модел на мястото на този навик.

3. Приема ли подсъзнанието да се изразява вербално.

4. Приема ли подсъзнанието да прости и да освободи «виновника» (да се изправи пред последиците от собствените си постъпки).

Застъпниците на идеомоторния отговор често го използват в съчетание с положителни твърдения, за да «придумат» подсъзнанието и да договорят с него да приеме промяната.

Пример за серия положителни твърдения

при идеомоторен отговор, с цел да бъде убедена несъзнавана част, оказваща съпротива

Терапевт. Има ли част от вас, която не е склонна да спре да пие/пуши/гуляе?

Пациент. ДА (повдига пръст)

Терапевт. Може ли несъзнаваното да приеме, че това действие вече не служи на интересите на пациента, като му позволи да направи благотворна промяна?

Пациент. ДА (повдига пръст)

Терапевт. Приема ли несъзнаваното да освободи този проблем и да възприеме по- предпазлива и позитивна линия на поведение?

Пациент. ДА.

Терапевт. А може ли несъзнаваното да намери по-здравословен отклик, който ще благоприятства здравето и интересите на пациента?

Пациент. ДА.

Терапевт. А новото поведение здравословно ли е?

Пациент. ДА.

Терапевт. А безопасно ли е?

Пациент. ДА.

Терапевт. И е напълно приемливо за всички части на съзнавания и несъзнавания ум?

Пациент. ДА.

(сега, за проверка, съгласувайте с «не»)

Терапевт. Има ли част от съзнанието, която отхвърля този модел на поведение?

Пациент. НЕ.

(при отговор «да» – предизвиквайте диалог или предоговаряйте)

Терапевт. Значи тогава може ли несъзнаваното да направи този модел на поведение машинален и да започне да го прилага непосредствено след сесията?

Пациент. ДА.

(при отговор «не» попитайте: «Кога може пациентът да разреши прилагането на новия модел?»)

Умението да се задават въпроси и да се преговаря се развива с времето, но обикновено не е пречка за промяната, понеже съществуват други техники за постигането й! Но както с всички други неща… с умение и решимост… ще постигнете резултати.