Читать книгу Обратно Към Земята - Danilo Clementoni - Страница 9

Полковник Хъдсън нервно крачеше нагоре надолу по коридора пред главната част за хранене на ресторанта. На практика, той проверяваше часовника, който винаги носеше на лявата си ръка на всяка минута. Не го сваляше дори и, когато си лягаше. Беше развълнуван като тийнейджър на първа среща.

За да му минава времето, той си беше поръчал мартини с резенче лимон. Мустакатият барман го гледаше изпод дебели си вежди, докато мързеливо подсушаваше комплект стъклени чаши със столчета.

Алкохолът не беше позволен в ислямските държави. Тази вечер, обаче беше направено изключение. Малкият ресторант беше запазен само за двама.

Веднага след като приключи разговорът си с доктор Хънтър, полковникът се свърза със собственика, поръчвайки специалитета на Мазгоуф, от който ресторантът беше взел името си. Поради трудното намиране на основната съставка, която беше тигрова есетра, той искаше да се увери, че неговото заведение може да я осигури. Знаейки, че отнема поне два часа за приготвянето, той настоя да бъде сготвен без да се бърза, по най-перфектният начин.

Тъй като неговата камуфлажна униформа не беше подходяща за вечерта, той беше решил да се изтупа в тъмният си костюм на Валентино, който комбинираше с копринена, в батальонен стил, със сиви и бели ивици вратовръзка. Черните обувки, полирани както само един войник знае как, бяха също италиански. Часовникът със сигурност не си подхождаше въобще, но той не

можеше без него.

‘’Те са на път’’. Пукащият глас дойде от слушалката, която приличаше на мобилен телефон, и която той държеше в предният си джоб. Той я изключи и погледна през прозорецът.

Голямата, тъмна кола се отклони, за да избегне една смачкана чанта, която беше понесена от бриза и се търкаляше мързеливо по улицата. С бърза маневра, тя спря точно до входа на ресторанта. Шофьорът остави прахът вдигнат от автомобила да се спусне обратно на земята и после внимателно излезе от колата. ‘’Чисто е’’ се чу в слушалката скрита в дясното му ухо. Той се огледа внимателно във всички, предварително уговорени посоки, докато не се убеди, че е разпознал всеки един от другите войници, които в пълно бойно снаряжение, щяха да се грижат за сигурността на двамата вечерящи по време на вечерята.

Мястото беше безопасно.

Той отвори задната врата и внимателно подаде дясната си ръка, за да помогне на пътничката си да излезе.

Елиза благодари на войника и елегантно излезе от колата. Тя погледна нагоре, докато изпълваше дробовете си с чист вечерен въздух, спирайки за малко, за да се вгледа в прекрасната гледка, която само звездното небе на пустинята можеше да предостави.

Полковникът изчака за момент, неспособен да реши дали да излезе да я посрещне или да остане вътре и да я изчака да влезе. Накрая той избра да остане на мястото си с надеждата, че това ще го направи да изглежда по-малко нервен. След това, с престорено безразличие, той се разходи до барът, седна на едно високо столче и, слагайки левият си лакът върху тъмната, дървена повърхност, пресуши последната капка от напитката, която беше останала в чашата му, наблюдавайки лимоновата семка да се пада бавно на дъното.

Вратата се отвори с леко скърцане и военният шофьор се огледа наоколо, проверявайки дели всичко е в ред. Полковникът кимна леко и ескортът въведе Елиза, приканвайки я да влезе с щедро махване на ръката.

‘’Добър вечер, доктор Хънтър,’’ каза полковникът, ставайки от столчето си и показа най-хубавата си усмивка. ‘’Надявам се, че пътуването е било комфортно?’’

‘’Добър вечер, полковник,’’ отговори Елиза със същата ослепителна усмивка. ‘’Много мило, благодаря ви. Вашият шофьор беше много мил.’’

‘’Може да тръгвате вече, благодаря ви,’’ каза той на шофьора с властен глас. С военен поздрав, младият мъж се обърна на петите си и изчезна в нощта.

‘’Мога ли да ви предложа аперитив, професоре?’’ попита полковникът, извиквайки мустакатият барман с махване на ръката.

‘’Същото като вашето,’’ отговори Елиза с колебание, посочвайки към чашата с мартини, която полковникът все още държеше. После добави, ‘’Моля наричайте ме Елиза, полковник. Предпочитам така.’’

‘’Разбира се. И вие ме наричайте Джак. ‘’Полковник’’ е само за моите войници.

Това е добро начало, помисли си полковникът.

Барманът умело наля второто мартини и го подаде на новопристигналата. Вдигайки чашата си, тя я чукна в чашата на полковникът.

‘’Наздраве,’’ каза тя с весел глас, отпивайки.

‘’Трябва да кажа, че изглеждате ослепително тази вечер, Елиза,’’ каза полковникът, прокарвайки бързо очи нагоре и надолу по своята гостенка.

‘’Вие самият не изглеждате зле. Една униформа може да има своят чар, но аз ви предпочитам така,’’ каза тя, усмихвайки се дяволито и накланяйки главата си настрани.

Някак си смутен, Джак насочи вниманието си към съдържанието на чашата, която държеше в ръка. Той се втренчи в нея за малко, после го изпи цялото на един дъх.

‘’Ще отидем ли до нашата маса?’’

‘’Добра идея,’’ възкликна Елиза. ‘’Умирам от глад.’’

‘’Аз съм поръчал специалитета на заведението. Надявам се да ти хареса.’’

‘’Не ми казвай, че си ги убедил да сготвят Масгоуф!’’ попита тя изумена, отваряйки широко своите прекрасни зелени очи, колкото се може по-широко. ‘’Почти е невъзможно да се намери тигрова есетра по това време на годината.’’

‘’Само най-доброто за гост като теб,’’ каза полковникът самодоволно, виждайки, че е направил добър избор. Той подаде учтиво дясната си ръка и я покани да го последва. Все още с дяволита усмивка, тя му позволи да я заведе до масата.

Мястото беше украсено привлекателно в стил, който беше типичен за региона. Осветлението беше топло и приглушено, а огромни завеси се спускаха от тавана и почти закриваха стените. Голям килим с дизайн на Еслими Торанждар, покриваше на практика целият под, докато други по-малки бяха поставени в ъглите на стаята сякаш да я очертаят цялата. Разбира се, според традицията, ястието трябваше да бъде консумирано докато лежаха върху меки, удобни възглавници върху пода, но като типичен западняк полковникът предпочиташе по-‘’нормална’’ маса. Даже тя беше внимателно подредена, цветовете избрани за покривката си подхождаха с останалата част от сградата перфектно. Музика за фон, в която се долавяха звуците на тарамбука⁹ и максум¹⁰ , акомпанирани от мелодията на уд¹¹ , нежно изпълваха стаята.

Перфектна вечер.

Един висок, слаб сервитьор се приближи към тях учтиво, и с поклон ги покани да заемат местата си. Полковникът остави Елиза да седне първа, докато беше концентриран да нагласи столът си, после седна срещу нея, внимавайки вратовръзката му да не падне в чинията.

‘’Тук наистина е много приятно,’’ каза Елиза, оглеждайки се наоколо.

‘’Благодаря,’’ каза полковникът. ‘’Трябва да призная, че бях малко разтревожен, че няма да ти хареса. Но после си спомних твоята страст към това място и си помислих, че то би било най-добрият избор.’’

‘’Правилно си предположил!’’ каза Елиза, показвайки своята прекрасна усмивка още веднъж.

Сервитьорът отвори бутилка шампанско, и докато пълнеше двете чаши със столчета, друг пристигна носейки табла. ’’Бихте ли желали да опитате Мост-о-бадемжун¹² ’’.

Двамата вечерящи се спогледаха във възторг. Вдигайки техните внушителни чаши, те вдигнаха тост отново.

В една тъмна кола на приблизително сто метра от ресторантът двама странника се мъчеха да поправят една сложна система за наблюдение.

’’Видя ли как полковникът глези това маце?’’каза определено дебелият на шофьорското място с усмивка. Той дъвчеше огромен сандвич пълнейки корема и панталоните си с трохи.

’’Беше брилянтна идея да сложим предавателят в обеците на професора,’’ отговори другият, който беше много по-слаб и имаше големи, тъмни очи и пиеше кафе от голяма, кафеникава картонена чаша. ’’Ние можем да чуем всичко, което те казват от тук.’’

’’Убеди се, че няма да оплескаш това и запиши всичко,’’ смъмри другият,’’ в противен случай, те ще ни накарат да изядем тези обеци за закуска.’’

’’Не се тревожи. Аз съм добре запознат с тази екипировка. Ние няма да пропуснем даже и въздишка. ’’

’’Трябва да разберем какво точно е открила тази дама,’’ добави по-дебелият. ’’Шефът е инвестирал много пари, за да запази това изследване в тайна.’’

’’Това със сигурност няма да бъде лесно, имайки в предвид строгите мерки за сигурност, които полковникът е взел на това място.’’ Слабият мъж погледна нагоре към небето като насън, после добави ’’Ако ми дадат и частица от тези пари точно сега, ще се излежавам под палмово дърво в Куба и единственото нещо, за което ще трябва да се притеснявам ще бъде дали да си поръчам Маргарита или Пина Колада. ’’

’’И може би няколко момичета в бикини ще те мажат със слънцезащитен крем,’’ каза едрият мъж, който избухна в смях, карайки трохите да падат от шкембето му, което се тресеше нагоре и надолу.

’’Това предястие е вкусно.’’ Гласът на професора беше леко променен от малкият говорител на пулта. ’’Трябва да си призная, никога не съм мислила, че зад твърдата, военна външност се крие такъв изтънчен мъж.’’

’’Защо, благодаря ти, Елиза. И аз никога не съм мислил, че такъв висококвалифициран учен може да бъде в същото време красив, дружелюбен и чаровен, ’’ каза полковникът, чийто глас беше отново някак си променен, но леко по-нисък.

’’Чуй ги как флиртуват,’’ възкликна едрият мъж на шофьорската седалка.

’’Смятам, че ще приключат в леглото.’’

’’Не съм сигурен,’’ заяви другият.’’ Нашият доктор очевидно е умна жена и не вярвам, че един евтин комплимент като този ще бъде достатъчен да я накара да падне в ръцете му. ’’

’’Ще се обзаложа с теб на десет долара, че ще го направят тази вечер,’’ каза дебелият мъж протягайки дясната си ръка към своят колега.

’’Добре, така да бъде,’’ съгласи се другият, стискайки голямата ръка, която му беше подадена.