Читать книгу Заливът Кисмет - Dawn Brower - Страница 10

Наш влезе в апартамента си и постави на плота виното, което Лейлия му беше дала. Той свали сакото си и го хвърли на близкия стол или поне се опита да го направи… Някак си пропусна целта си и то падна на пода. Няколко секунди се взираше в него, чудейки се дали го е грижа достатъчно, за да го вдигне от пода и всъщност да го закачи на закачалката в килера. Той въздъхна и вдигна палтото си от пода и го постави там, където трябваше да бъде през цялото време. Дрехата не е виновна, че плановете му да сподели на Лейлия чувствата си към нея не са се развили по план. Той се взираше в бутилката вино, която му бе дала, и помисли да изпие цялата бутилка сам, но не, имаше нужда от нещо много по-силно от мерло, за да удави скръбта си.

Той отиде до близкия шкаф и извади бутилка уиски, след което грабна една чаша и си наля порядъчно. Наш допря чашата до устните си и пресуши съдържанието. Той поклати глава, за да помогне да се справи с изгарянето, което отиваше надолу по гърлото му, след което си наля още. След три пълни чаши стаята започваше да се върти и мозъкът му се бе притъпил малко от това, което го притесняваше. Наш остави чашата на плота, грабна бутилката уиски, препъна се и падна върху дивана. Не виждаше смисъл да се занимава с изтънчени неща. Можеше просто да пие директно от бутилката.

Наш по-скоро падна, отколкото седна на дивана прегръщайки бутилката с уиски. Той посегна към дистанционното и включи телевизора Двама души запълниха екрана – един мъж и една жена. – Наш изръмжа, когато един от тях започна да говори. “Здравейте, аз съм Гавин Дели, а моята прекрасна колежка е Джослин Стейси.”

“Нищожество,” – промърмори Наш под носа си. Гавин приглади кичур тъмна коса от челото си и се обърна към Джослин. “Тук, в Ню Йорк е доста студено. Погледни тълпата! Толкова много хора дойдоха да се присъединят към нас в посрещане на Новата година.” Той показа известната си усмивка към камерата и попита колежката си, “Направи ли си вече новогодишните обещания.”

“Трябва и ти да направиш няколко за себе си, Гавин,” Наш произнесе думите през зъби. Трябваше да сдържи порива да хвърли уискито си по телевизора. Вместо това отпи голяма глътка. Мислеше си, че е постигнал мир с дните си в гимназията, но очевидно някои недоволства никога не изчезват.

“Не мога да кажа, че имам нещо в себе си, което бих искал да променя,” отговори Джослин. “Ами ти?”

“Защо да си играем с перфекционизма.” Намигна й Гавин. “Ами целувка в полунощ? Имаш ли някой специален в предвид?”

Той не повдигна вежди, но думите му предполагаха че това действие ще последва. Наш изсумтя. Гавин ясно искаше Джослин да го целуне. Надяваше се красивата знаменитост да го свали хладнокръвно. Наш отпи още малко уиски. Вече беше преполовил бутилката. С бързината, с която вървеше, щеше да успее да довърши цялата бутилка и да припадне преди полунощ.

“Възможно е да има няколко възможности,” – дръзко каза Джослин. Блондинката облиза устните си, оставяйки малко място за погрешно тълкуване.

“Това копеле винаги е имало целия късмет.” Защо, по дяволите, вече не беше изключил телевизора? Последното нещо, от което се нуждаеше, беше да гледа как Гавин се опитва да впечатли актрисата, с която участва в последния си игрален филм. Той бе лидера на триото от рицари. Пърсивал и Тристан бяха много по-приятни, когато той не беше наоколо. Неш беше благодарен, когато отиде да търси славата и богатство в Калифорния. Не му отне много време да постигне тази цел. Съдбата винаги го е огрявала.

Обективът на камерата се насочи към кълбото от светлини, което беше готово да бъде спуснато в полунощ, по време на посрещането на Нова година. Гласът на Гавин все още изпълваше високоговорителите на неговия телевизор. “Както виждате топката е готова да бъде спусната. Всичко, от което се нуждаем, е да стигнем до полунощ и тогава всички можем да посрещнем най-щастливата Нова година. За сега нека да проверим и другите станции в Лос Анджелис и Корбин Вейл.”

След това Наш изгаси телевизора. Смяташе, че е изпил достатъчно уиски, за да забрави за това че Лейлия прекарва вечерта с Пърсивал, но мисълта му продължаваше да се връща към нея. Дали тя щеше да целуне Пърсивал в полунощ, както Гавин възнамеряваше да целуне Джослин? Това му разстрои стомаха и той започваше да съжалява, че пи толкова много. Какво по дяволите … Вече беше пил толкова много, така че просто можеше да продължи. Какво имаше да губи?

Той погълна още малко уиски. Беше спряло да гори, тъй като мина през гърлото му преди няколко глътки. През стаята отекна почукване. Помисли си, че му се е причуло, но тогава се случи отново. Наш седна и се загледа във вратата с присвит поглед. Нямаше как да се добере до вратата, без да падне по лице. “Отворено е,” – изрева той. Не му хрумна да се чуди кой е дошъл да го види. Едва докато вратата се отвори и Лейлия влезе вътре. Какво правеше тя тук, по дяволите? Какво се е случило с Пърсивал? Ако я е наранил… Е, когато Наш изтрезнее, щеше да го накара да плати за всичко, което беше направил. Никой не наранява любовта на живота му.