Читать книгу Заливът Кисмет - Dawn Brower - Страница 4

Градът Заливът Кисмет наподобяваше почти всяко типично малко селце. Беше толкова живописно, че почти кара зъбите да те болят от сладостта. Никълъс Бел предпочиташе суматохата на големия град и сериозното отношение на жителите му. Вероятно всичките жители на залива Кисмет се познаваха помежду си и се интересуваха от съответните членове на семейството си.

–Защо сме тук отново? Никълъс се обърна към приятеля си Гейбриъл Рийд и се намръщи. -Не харесвам сладникави неща.

– Спокойно – каза му Гейбриъл. – Тук сме само за няколко дни, за да зарадвам родителите си и да ги уверя, че няма да умра или нещо подобно. Той потупа Никълъс по гърба. Ще бъдем на път към топъл пясъчен плаж, преди да имаш време да предизвикаш алергичната реакция, която смело си потискал.

Никълъс трябваше да устои на желанието да изръмжи на най-добрия си приятел. Гейбриъл беше играч в отбора на Хюстън Рънауейс. Той си контузи коляното в плейофна игра и оттогава е резерва. Лекарят на екипа му каза, че прогнозата не изглежда добре и оценката на физиотерапевта не беше по-добра. Дните на Гейбриъл в отбора изглеждаха да са зад гърба му, но приятелят му не искаше да се отказва толкова лесно. Той се опита да убеди Никълъс да го придружи, за да посети родителите си и след това да посети друг специалист на Бахамските острови. Какъв вид шарлатанин практикува там? Никълъс се съмняваше, че лекарят ще му даде по-добри шансове от спортните лекари, но Гейбриъл беше негов приятел и той щеше да застане до него през цялото изпитание.

– Това кафене ли е? Никълъс посочи витрината. – Уичис Брю? Какво име е това?

Гейбриъл сви рамене. – Не мога да кажа. Измина доста време, откакто бях в залива Кисмет последно. Защо не влезем вътре и да видим какво предлагат.

Тръгнаха към входа, но Никълъс не успя да стигне до вратата. Вратата се отвори със замах и една брюнетка връхлетя върху него. Горещото кафе се разля по предната част на синята му риза и той изкрещя, тъй като изгаряше кожата му. – Какво не е наред с теб? Гневът се изливаше от гласа му, докато говореше. Той наистина започваше да мрази този град, а хората изглежда също нямаше какво да предложат.

– Толкова съжалявам. Младата жена пристъпи напред и положи ръка на гърдите му. Преминаха искри през него при докосването й и той погледна в очите й. Те бяха с цвета на океана по пладне. Косата й не беше нормално кафява. Червените кичури преминаха през шоколадовите коси и почти блеснаха на слънчевата светлина. Тя беше великолепна …

– Няма нищо. Той отблъсна ръката й. Докосването й му направи нещо и той не беше сигурен, че му харесва. – Ще се оправя.

Холи? Гейбриъл пристъпи до него. – Какво става?

Тя погледна Гейбриъл. Устните й се извиха нагоре в най-блестящата усмивка, която Никълъс бе виждал през живота си. Беше като силен удар точно в центъра на гърдите му. Частта, която вече пареше от изгарянето на кафето й. Какво беше това в нея, което го накара да почувства неща, които никога през живота си не е чувствал? Той все още не искаше тези емоции да преминават през него и искаше да се дистанцира от тях.

Тя заобиколи Никълъс и прегърна Гейбриъл. Холи отстъпи назад и почти отново връхлетя върху Никълъс. Той протегна ръка и я подхвана, преди тя да загуби равновесие. Тя го погледна и каза: – Съжалявам. Уверявам те, че обикновено не съм толкова непохватна.

– Няма проблем, отвърна грубо той.

Холи насочи вниманието си обратно към Гейбриъл. – Чух за контузията ти. Махна развълнувано с ръце. – Всъщност видяхме как се случи. Хората говорят само за спорт. Не пропускаме нито един от мачовете на Рънауей. Тя откъсна поглед от Гейбриъл и се загледа в ръкава на якето си, след което започна да отстранява някаква въображаема власинка или може би откъсната нишка. Никълъс не можеше да разбере какво се опитва да направи. – Искам да кажа цялото семейство… – каза Холи, сякаш последното изявление изяснява всичко. Това със сигурност не изясни нищо на Никълъс.

Не изглеждаше и да е омаяло Гейбриъл. Той кимна към нея и я остави да се държи объркано. – Как е Айви? попита я той. Това предизвика любопитството на Никълъс. Коя по дяволите беше Айви?

– Хм… Холи погледна всичко освен Гейбриъл. – Добре е. – Просто чудесно. – Не е нужно да се тревожиш за нея. Тя бръкна в джоба си и след това извади телефона си. Ако ме извините, трябва да тръгвам. След като сте в града, трябва да участвате в надпреварата с горещ шоколад. Ще бъде забавно. С тези думи тя се втурна далеч от тях и се вмъкна в това, което изглеждаше като магазин за цветя. Той има също толкова своеобразно име – Блуумс ъф Дестъни (разцвет на съдбата) Какъв беше проблема с бизнеса в това малко затънтено градче?

Надпреварата с горещ шоколад? Никълъс повдигна вежди.

– Не е нужно да го правим, ако не искаш. Купуваме чаша с Дядо Коледа в един от магазините и след това можем да опитаме всички видове горещ шоколад, които се предлагат в магазините. Гейбриъл сви рамене. – Постъпленията отиват за местната благотворителна организация, която помага на нуждаещите се семейства в общността. Семейство Стрейндж управлява благотворителната организация почти от основаването на града. Това е традиция.

– Семейство Стрейндж (Странно)? Ако продължи да повдига вежда, тя ще отлети от челото му завинаги. – Това е евфемизъм или истинското им име?

– Никога не бих измислил нещо подобно. Гейбриъл го удари леко по рамото. – Семейство Стрейндж на практика управляват този град. Кметът долу… Той хвърли поглед към цветарския магазин, в който Холи беше изчезнала. – Холи е една от тях.

– И мистериозната Айви също? Никълъс не можеше да скрие любопитството си. Приятелят му обикновено не се интересуваше от жените около него, освен ако не искаше развлечение за една нощ, а дори и тези бяха малко и на рядко.

Гейбриъл въздъхна. – Да, и виждам, че имаш още въпроси. Заинтересуван си повече от Холи. Ако искаш да научиш нещо повече за семейство Стрейндж, ще трябва да участваме в надпреварата с горещ шоколад. Довери ми се. Всички те ще бъдат навън и ще участват по някакъв начин. Той замахна към него. – Хайде да влезем в един от магазините и да купим нашата чаша с Дядо Коледа. Всички ще имат такива.

Никълъс се примири с това, което Гейбриъл предложи. Какво друго имаше да прави в това мъничко селце?