Читать книгу Шепотът на Небесния Дракон - - Страница 2

Пролог: Легендата за Небесния Дракон

В безкрайната шир на небесата, където мъглявините се виеха като пера на божествени птици, а звездите бяха очите на безсмъртните, съществуваше същество, чиято мощ надхвърляше разбирането на смъртните. Той беше Небесният Дракон – властелин на небесните води, господар на бурите и пазител на световния баланс. Люспите му сияеха като милиони изумруди и сапфири, очите му бяха като две звезди, затворени в небесен свод, а дъхът му можеше да предизвика или да укроти най-страшната буря.

В епохите, когато светът беше млад и хаосът дебнеше зад всяка планина, Небесният Дракон стоеше като непоклатима скала. Той направляваше потоците на Ци, така че те да подхранват живота, а не да го унищожават. Разделяше Небесата от Земята, за да може всеки да съществува в своя ред. Неговата сила беше не само физическа, но и духовна – той беше символ на порядък, мъдрост и безгранична мощ, която служи на доброто.

Но времето, безмилостен поток, носи промени. Легендите разказват за време, когато амбицията на смъртните се разрасна до такава степен, че започна да застрашава самата тъкан на съществуването. Говори се за древен конфликт, в който могъщи безсмъртни и демонични сили се бореха за контрол над небесната енергия. В този смут, Небесният Дракон, за да предотврати пълното унищожение, трябваше да вземе съдбоносно решение.

Някои от най-древните свитъци написани с кръв и сълзи, намекват, че драконът е избрал да се самозатвори, запечатвайки огромната си сила в сърцето на света, за да не попадне в грешни ръце. Други твърдят, че е бил победен и неговата есенция е разпръсната, за да се прероди в други форми. А най-мъглявите пророчества говорят, че той просто е избрал да се скрие, чакайки времето, когато светът отново ще има нужда от неговата защита.

С изчезването на Небесния Дракон, балансът започна да се клати. Светът стана по-предсказуем, но и по-опасен. Силите на мрака, които някога са били държани в шах, започнаха да се надигат. Култиваторите започнаха да търсят начини да постигнат сила, която да замести тази на дракона, често по пътища, водещи до корупция и разрушение.

Но дори и в най-тъмните времена, шепотът на легендата остава. Шепотът за Небесния Дракон – напомняне за едно време на хармония и за сила, която може би не е изчезнала напълно, а просто спи, чакайки да бъде събудена. И понякога, в най-неочаквани моменти, когато небето се разкъсва от мълнии или земята трепери под натиска на невиждана сила, някои вярват, че това е само ехо – шепотът на Небесния Дракон.