Читать книгу Шепотът на Небесния Дракон - - Страница 6

Дните след пробуждането на Лианг бяха изпълнени с нова реалност. Обичайният ритъм на манастира продължаваше, но за него всичко беше променено. Вече не беше просто монах, търсещ просветление. Той беше носител на древна сила, наследник на драконова кръв. Това знание беше едновременно вълнуващо и плашещо.

Майстор Хуа му посвети много от времето си. Вместо да се фокусират върху стандартните техники за култивация, те започнаха да изследват дълбините на драконовата енергия. Майстор Хуа, със своята дълбока мъдрост и познания за древните текстове, беше единственият, който можеше да насочи Лианг.

«Драконовата сила не е като Ци», обясняваше Майстор Хуа, докато седяха в тихата градина на манастира, заобиколени от цъфтящи лотоси. «Тя е по-първична, по-дива. Като огън, който може да стопли, но може и да изгори всичко до основи. Твоята задача не е да я потискаш, а да я разбираш. Да я канализираш.»

Лианг се опитваше. Той медитираше, фокусирайки се върху затоплянето в гърдите си, което сега беше по-силно и по-осезаемо. Майстор Хуа го учеше на нови техники за дишане, които да му помогнат да контролира този вътрешен огън. Вместо да се опитва да го «укроти», Лианг трябваше да се научи да «танцува» с него.

«Представи си, че тази сила е дракон, който обитава сърцето ти», казваше Майстор Хуа. «Ти не си негов господар, а негов спътник. Трябва да общуваш с него, да разбираш неговите желания, неговите нужди. Когато той се разбушува, не го насилвай. Успокой го. Когато той иска да поеме налет, насочи го в правилната посока.»

Тренировките на Лианг станаха по-интензивни. Майстор Хуа го водеше през упражнения, които изглеждаха странни и нетрадиционни. Вместо да изпълнява точни движения, Лианг трябваше да се движи интуитивно, да реагира на вътрешните импулси, да оставя енергията да го води.

«Не се страхувай от неконтролируемостта», съветваше го Майстор Хуа. «Страхът е най-големият враг на контрола. Когато се страхуваш, ти се напрягаш, а това затваря потока. Драконът усеща страха ти и става още по-неспокоен.»

Лианг се мъчеше. Понякога, когато се концентрираше, усещаше как ръцете му се нагряват до червено, а около тях се появява лека, златна аура. Друг път, когато се опитваше да насочи енергията, тя избухваше неконтролируемо, предизвиквайки малки, но опасни изблици на топлина, които караха листата на дърветата да се изсушават.

«Това е нормално», успокояваше го Майстор Хуа. «Всеки дракон е различен. Всеки прилив е уникален. Ти тепърва започваш да откриваш своята драконова същност.»

Освен контрола на енергията, Майстор Хуа му говореше и за отговорността, която идва с такава сила.

«Небесният Дракон е бил пазител на баланса», обясняваше той. «Неговата сила е била използвана за защита, не за разрушение. Ако ти си негов наследник, носиш същата отговорност. Да използваш тази сила само когато е абсолютно необходимо, и винаги с цел да защитаваш, а не да нападаш.»

Лианг слушаше внимателно. Той не искаше да бъде заплаха. Искаше да разбере кой е и защо тази сила е в него.

«Но Майстор Хуа», попита Лианг един ден, «защо аз? Аз съм просто сирак, без минало. Защо точно в мен се е пробудила драконовата кръв?»

Майстор Хуа се усмихна леко. «Понякога, Лианг, най-великите сили се крият в най-неочакваните места. Може би именно защото нямаш бремето на миналото, можеш да поемеш бремето на бъдещето. Твоята празна страница е идеалното платно за една такава древна сила.»

Той му даде задача да медитира върху древните текстове, които се отнасяха до драконите, дори и тези, които не можеше да разчете напълно. «Опитай се да усетиш духа на писанията», каза той. «Енергията, която те е вдъхновила. Илюстрациите в тях може да ти говорят повече от самите думи.»

Лианг прекарваше часове в библиотеката, разглеждайки изображенията на дракони. Сега, когато знаеше за драконовата си същност, те му изглеждаха по-живи, по-реални. Усещаше някаква връзка с тях, някаква необяснима близост.

Една вечер, докато разглеждаше свиток с изображение на дракон, който се издига над планини, той почувства, че енергията в него започва да резонира с изображението. Затвори очи и се опита да визуализира дракона, да усети неговата мощ. Внезапно, в ума си, той видя образ – не просто картина, а жив, дишащ дракон, който се разперва във въздуха. Беше величествен, но в очите му имаше тъга.

«Той е бил затворен», прошепна Лианг, без да осъзнава, че говори на глас. «Не е изчезнал. Затворен е.»

Майстор Хуа, който беше влязъл тихо, го погледна с удивление. «Какво видя, Лианг?»

Лианг се обърна, очите му блестяха. «Видях го. Небесния Дракон. Той не е свободен.»

Мъдростта на Майстор Хуа не само му помагаше да разбира силата, но и да разплита мистериите, свързани с нея. И за първи път, Лианг почувства, че неговото собствено пробуждане може да има по-голямо значение, отколкото просто лична трансформация. Може би, неговият път щеше да го отведе до истината за Небесния Дракон.