Читать книгу Шепотът на Небесния Дракон - - Страница 5

Когато съзнанието на Лианг бавно започна да се връща, първото нещо, което усети, беше болка. Не остра, пронизваща болка, а дълбока, пулсираща отпадналост, сякаш тялото му беше преживяло тежка битка. Той отвори очи бавно, мигайки срещу приглушената светлина.

Намираше се в леглото си в манастира. Одеялата бяха меки, а въздухът – спокоен и познат. Но това спокойствие не можеше да прикрие странното усещане, което се виеше в него. Спомняше си Скритата Долина, камъка, светлината… и шепота.

«Лианг?»

Гласът беше тих и нежен. Майстор Хуа седеше до леглото му, с лице, изразяващо дълбока загриженост. До него стоеше и Цян, който го гледаше с някаква смесица от уважение и недоумение.

«Къде… къде съм?», промълви Лианг, гласът му беше дрезгав.

«В манастира», отговори Майстор Хуа. «След като припадна в долината, Цян и аз те доведохме веднага. Беше в безсъзнание повече от два дни.»

Лианг се опита да седне, но тялото му отказа да го подчини. Беше изтощен.

«Какво… какво се случи?», попита той, опитвайки се да събере мислите си. «Камъкът… светлината…»

Майстор Хуа въздъхна. «Събитието в долината беше необичайно, Лианг. Нещо в теб реагира на енергията на онзи древен камък. Нещо… дълбоко древно.» Той се поколеба, сякаш търсеше правилните думи. «След като светлината те обгърна, видяхме… видяхме аура около теб. Сияйна, златна аура, която пулсираше с невероятна сила. А после, когато те пренасяхме, забелязахме промени.»

«Промени?», повтори Лианг, объркан.

«Да. Когато се опитах да проверя състоянието ти, ръцете ми усетиха необичайна топлина, идваща от теб. Нещо като… като вътрешен огън. А по-късно, когато ти дадох вода, забелязахме, че ноктите ти са станали по-твърди, по-остри. И очите ти… за момент, сякаш станаха златисти.»

Лианг погледна ръцете си. Те изглеждаха нормални. Но когато ги стисна в юмруци, усети необичайна сила, която се надигаше в тях. И когато погледна към отражението си в купата с вода, която стоеше на нощното шкафче, за миг видя златист блясък в очите си, преди те да придобият обичайния си, кафяв цвят.

«Това е… това е драконова енергия», каза Майстор Хуа тихо, почти като на себе си. «Или поне, следа от нея. Легендите за Небесния Дракон не винаги са били само легенди. Някои от най-старите текстове споменават за потомци, които носят неговата кръв, макар и рядко срещани. Изглежда, Лианг, че ти си един от тях.»

Думите на Майстор Хуа се стовариха върху Лианг като вълна. Драконова кръв? Той? Обикновеният, неопитен монах? Това беше невъзможно.

«Но… аз съм просто Лианг», промълви той. «Нямам никакви спомени, никаква история. Как мога да бъда…»

«Именно», прекъсна го Майстор Хуа. «Липсата на спомени често е знак, че нещо е било скрито, запечатано. Може би силата в теб е била потисната, докато не е била събудена от енергията в долината. Това, което се случи, е било пробуждане. Първият прилив.»

Първият прилив. Думите отекваха в главата на Лианг. Той усети как нова сила се надига в него, не само физическа, но и някакво вътрешно желание, първичен инстинкт. Това беше плашещо. И в същото време… вълнуващо.

«Какво означава това?», попита той, поглеждайки към Майстор Хуа. «Какво ще правя сега?»

Майстор Хуа го погледна с дълбока мъдрост в очите. «Сега, Лианг, започва истинското ти пътешествие. Ще трябва да се научиш да контролираш тази сила. Да я разбираш. Защото тази сила е велика, но и опасна. Ако не бъде обуздана, може да те погълне. А ако бъде използвана правилно… може да промени всичко.»

Лианг погледна към ръцете си отново. Усети пулсиращата топлина, усети невижданата мощ, която се надигаше в него. Беше само началото. Първият прилив на сила, който щеше да го отведе далеч от тишината на манастира, към един свят, изпълнен с опасности и открития. Свят, който изглеждаше, че го очаква.