Читать книгу И настал день… - Росен Русев - Страница 10

И от върбови клони

потопили в реката листа

е готова да капне сълза,

а между клоните птици

във нощта сънуват небе

и простори.

Спомням в животът

как се сменяха дни,

как годините минаха,

колко луни и слънца

съм посрещнал.

Как като пясък от пръстите

дните изтекоха

и пътеката сочи нагоре.

А сега чаша до мен

и червеното шепне за дни,

за красивото,

когато проблемите

бяха на никой.

Просто дни,

просто дни

без чаша за помен…

А на брега цъфтят незабравки…