Читать книгу И настал день… - Росен Русев - Страница 12

Юли,

тишина, лилава вечер.

Денят си отива,

поклаща бризът клони,

денят изтича като пясък

между пръсти.

На хълбок е полегнал сякаш

и лоши мисли гони.

Отива си,

следи от влюбени

по пясъка оставили.

Рисуващи сърца,

вълна изтрива ги след тях,

а те все така рисуват

до следваща вълна.

Спряло време,

ветрец, ухаещ на земя

от слънцето нагрята,

на зряло жито,

на праскови и дини,

смокини сладки

и небе,

почти до Август

обсипано с звезди.

и чакани надежди.