Читать книгу И настал день… - Росен Русев - Страница 16

Малко е тъжно,

На липата в клоните

сви си гнездо есента,

лист по лист шари

в охра на късното слънце,

чака ги вятърът

и земята посипва със тях

и се виждат на птици гнездата

до сега скрити оставали.

Помътня

и от мъглата

тихи сълзи

по клони се стичат.

Малко е тъжно,

някак си изсивява,

облаци вече изплакват

мъка по отминало лято.