Читать книгу И настал день… - Росен Русев - Страница 8

Клони и сенки,

а през тях слънчева мрежа

и капки роса по листата…

Вятър прокрадва се тихо

на тополата в клоните,

шепот в ухото от морски вълни,

извор притаен сред тревата —

тънка нишка

под летните облаци

и път през нея

до край в тишина.

Обикалям наоколо,

с твоят образ от мисли и звуци —

дървета замислени

и бързолетни листа,

обич протегнала пръсти

под лятното слънце

и двамата с теб в тишина.