Читать книгу И настал день… - Росен Русев - Страница 22

Ничие село,

в долината прихлупено,

от всички забравено

и само Господ го пази.

Стар чинар,

под него земята се жлътнала

от листа земята застлали.

Очукан, забравен казан,

дето компоти са врели,

дърва край него нахвърляни,

тихо и глухо…

Баира още е шарен,

а по високото зеленее.

Мътно време, облаци,

Балканът се готви за есен,

скоро дъждът ще запее

есенна песен…